Когато учебниците обиждат

Кенан Чаир преподава социология в истанбулския университет "Билги". Освен това от 11 години насам работи над своя проект "Човешките права в учебниците". Съвместно с една турска фондация той проверява стотици турски учебници и издирва пасажи, които дискриминират малцинствата. Става въпрос за кюрдите, арменците християни, гърците, евреите и ромите. "Турските учебници проповядват изключителен национализъм. В тях съществуват само турците и Турция. Учебниците изобщо на обръщат внимание на кюрдите или на немюсюлманските общности", казва Чаир.

Актуалното намерение на правителството в Анкара е правата на малцинствата да бъдат укрепени - най-вече на базата на новия пакет с мерки за демократизация. Една от неговите задачи е премахването на дискриминиращите пасажи от турските учебници. "С този пакет ще решим проблемите и на турците, и на кюрдите, и на арабите, черкезите, ромите и всички останали етноси", уверява премиерът Ердоган, цитиран от вестник "Хюриет". Най-голямата опозиционна сила - Републиканската народна партия - обаче разкритикува остро намеренията на правителството. "Не знаем нищо за този т.нар. пакет за демократизация. Той би трябвало да установи демокрация в страната, а обществеността е в пълно неведение относно неговото съдържание", казва председателят на партията Кемал Кълъчдароглу.

Образование и предразсъдъци

Отвъд политическите разногласия, експерти като Кенан Чаир се надяват новият пакет от мерки действително да доведе до промени, тъй като най-вече кюрдите са обект на особено голяма дискриминация - достатъчно е да се хвърли поглед на учебниците по история. "В проучените от мен учебници по история кюрдите се споменават един-единствен път в контекста на турската война за независимост 1919-1923. И там те са описани като опасна общност", казва Чаир. Така предразсъдъците се превръщат в част от обучението и биват възприети от учениците, обяснява изследователят.

Живеещите в Турция роми също са подложени на дискриминация. За тях турските учебници не споменават нито дума - като че ли те изобщо не съществуват, посочва Чаир. А и правителството започна политическа дискусия по проблемите на ромите едва преди три години.

"Ромите в Турция не се дефинират като отделна етническа група - те просто минават за най-долния слой на обществото. В този смисъл дискриминацията спрямо ромите е в много по-голяма степен класова", твърди председателят на сдружението за човешки права "Без дискриминация" Елмаз Аруз. Точни данни за живеещите в Турция роми няма - някои говорят за един милион, други смятат, че те са много повече.

Различията трябва да бъдат признати

В Турция думата "циганин" има особено негативен отенък, посочва Аруз, като обяснява, че тя почти се приравнява с "крадец" или "нецивилизован гражданин". Затова сега целта е тази дума да бъде зачеркната от речника. "Ако т.нар. пакет за демократизация съдържа и образователна програма, то тогава има надежда и за ромите. Защото само заличаването на думата "циганин" от речниците не може да намали дискриминацията", смята Елмаз Аруз.

Социологът Кенан Чаир също смята, че само с преработването на учебниците положението на малцинствата не може да се подобри. "Образованието е средство за приобщаване на младите към определени теми и въпроси. И е важно и немюсюлманските народностни групи да имат своето място в учебниците. Но това не решава проблема", посочва Чаир. "В Турция културните различия и въпросите за идентичността са източник на твърде много проблеми. Обществото просто трябва да признае различията. Това е най-важната стъпка към мирно съвместно съжителство", казва социологът.