Когато холандците спряха да мразят Германия

ДВ: Проф. Виленга, от десетилетия насам Германия и Холандия си съжителстват мирно в Европа. Независимо от това се твърди, че двустранните отношения не са от най-лесните. На какво се дължи това?

Виленга: Онези, които твърдят подобно нещо, го правят заради драматичното минало. В следвоенния период действително имаше трудни фази, а нормализирането на отношенията беше продължителен процес. Но през последните 20 години двустранните отношения са до голяма степен безпроблемни.

ДВ: От май 1940 до април 1945 година Холандия е окупирана от германския Вермахт. Каква роля играе този период в колективната памет на холандците?

Виленга: Шокът от събитията през май 1940 е бил огромен за тогавашна Холандия - най-вече заради дългата традиция на неутралитет. Холандия е участвала във война за последен път по времето на Наполеон. И затова хората са се надявали, че и този път, както по времето на Първата световна война, ще останат встрани от целия ужас. Към всичко това се добавя шокът от обстоятелството, че Холандия капитулира пред Вермахта само за 4-5 дни. След 1945 година холандците, подобно на много други нации, делят света на добри и лоши. Холандците са добрите, германците - лошите. А широко разпространеният мит гласи, че ние, холандците, до един сме участвали в съпротивата срещу нацистите.

ДВ: Което, разбира се, не е вярно. По време на окупацията десетки хиляди холандци доброволно се присъединяват към Waffen-SS.

Виленга: Точно така. Когато през 1960-те години бях в основното училище и учителят ни питаше „Чии родители са били в съпротивата?”, всичките 35 ученици в моя клас вдигахме ръце. Истината обаче е, че съпротивата на холандците срещу нацистите изобщо не е била толкова масова. 75% от холандските евреи са били избити, а това е било възможно само защото полицията и населението са били до голяма степен послушни съучастници.

Да си спомним например за Ане Франк, която се е укривала със семейството си в Амстердам, но в крайна сметка е била предадена на нацистите. Макар и да не е известно кой точно я е издал, може би е оправдано да кажем: това еврейско момиче беше предадено от холандците. Дълги години изричането на подобни истини беше табу. Едва от средата на 1990-те години ние, холандците, започнахме да осъзнаваме, че не сме били онзи народ от герои, за какъвто винаги сме се мислили. Тази промяна настъпи включително и заради ролята на холандските войници, допуснали клането на мюсюлмани в Сребреница. Тогава образът ни на герои сериозно се разклати и постепенно започнахме да променяме отношението си към онези, които дотогава обругавахме като злодеи.

ДВ: Холандия и Германия са сред страните-учредителки на ЕС. А това означава, че много скоро след войната между двете страни се установяват отношения.

Виленга: В Холандия са наясно, че следвоенното възстановяване на Германия е условие за възстановяването на самата Холандия. Към 1950 година икономическите контакти между двете страни са вече до голяма степен нормализирани. Холандия е и сред най-активните привърженици на идеята за повторно въоръжаване на Федералната република - за да се измести западната отбранителна линия възможно по-далеч на изток. В годините на Студената война е пределно ясно, че Западът се нуждае от ФРГ като партньор в общата система за сигурност. Разумът тогава е казвал: Нуждаем се от Германия. Но в чисто емоционален план отношението към германците е все още тежко обременено.

ДВ: През 1966 година тогавашната престолонаследничка принцеса Беатрикс се омъжва за германец - дипломата Клаус фон Амсберг. Как се възприема това в Холандия?

Виленга: По традиция холандските крале се женят за германки, а холандските кралици се омъжват за германски мъже. По онова време обаче сватбата на Беатрикс не се възприема никак добре, защото споменът за войната е все още твърде пресен. Мнозина просто не могат да се примирят с мисълта, че на 4 май - деня, в който Холандия почита паметта на своите жертви от Втората световна война, до престолонаследничката ще стои тъкмо германец. Но след като Клаус фон Амсберг изрази съвсем категорично възгледите си за миналото на Германия, ужасният германец на бърза ръка се превърна в обичан холандец.

ДВ: Кои политически и дипломатически стъпки довеждат до разведряване на двустранните отношения?

Виленга: Със сигурност посещението на тогавашния германски президент Густав Хайнеман. През 1969 година той поднесе извиненията си, полагайки венец пред мемориала "Hollandse Schouwburg“ - мястото, от което по времето на окупацията са били депортирани амстердамските евреи. Само година по-късно Вили Бранд пада на колене пред паметника на жертвите от Варшавското гето. Тези два жеста промениха образа на Германия в чужбина. Хората навън започнаха да усещат, че в Германия е настъпила фундаментална промяна.

Но и до днес има една сфера, в която германско-холандските вражди продължават да кипят - на футболния терен. През 1974 година холандците бяха убедени, че Германия им е отнела заслужената победа. През 1988 година "грешката" беше поправена - бях в Амстердам, когато Холандия би Германия на полуфинала на Европейското първенство. Улиците на града изглеждаха така, сякаш сме спечелили някаква война. Това беше нещо като второ освобождение за Холандия. Чак на Световното първенство през 2006 година, когато Холандия беше вече отпаднала от турнира, много холандци си казаха: Нашите момчета са вън от играта, сега ще викаме за германците.

Накрая искам да кажа, че между една малка и една голяма държава винаги има известно напрежение. По-малката страна неизменно подозира по-голямата, че иска да я превърне в своя провинция. И затова всячески се опитва да демонстрира, че това няма да стане. Независимо от всичко обаче, нашите отношения са си напълно нормални. И вече са освободени от бремето на миналото.

Фризо Виленга е директор на Центъра за холандски изследвания към Вестфалския университет в Мюнстер. През 2000 година той публикува книгата си „От врагове до партньори. Холандия и Германия след 1945”.