Кое е в интерес на България?
14 юли 2010Една четирибуквена патриотична партия, която не е представена нито в българския, нито в Европейския парламент, днес внася в Народното събрание колекцията си от 300 000 подписа срещу членството на Турция в ЕС. Същите канцеларски войводи завчера поискаха оставката на външния министър Николай Младенов, задето подкрепи турската еврокандидатура и даде безусловна поддръжка на Сърбия и Македония за тяхното бъдещо еврочленство.
Патриоти на барикадите
Да, за една политическа партия е напълно легитимно да напира към авансцената и да търси лъча на прожектора, но с това сякаш се изчерпват оправданията на въпросните партиоти. Защото, първо, каква е обективната тежест на събраните 300 000 подписа? Чисто математически това са някъде под 5 процента от българските гласоподаватели. (Да не говорим, че край паянтовите масички на колекционерите на подписи по мои наблюдения често спираха и непълнолетни българи.)
С такава рехава подкрепа просто не е сериозно да твърдиш, че в България има мнозинство срещу турското еврочленство. Но дори да го има, България все пак е парламентарна република и независимо дали ни харесва или не, външната й политика се твори от правителството, а не от групи по интереси.
Така стигаме до втория, много по-интересен въпрос: трябва ли Турция да членува в ЕС? За всички е ясно, че в момента южната съседка на България не е готова за влизане в ЕС - знаят го дори турските политици. Но пак за всички е ясно, че ако Анкара се отдалечи от европейската орбита (а тази тенденция тревожно се задълбочава напоследък) и доброволно или принудително се откаже от своите евроаспирации, по южната граница на ЕС (и на България!) ще възникне опасна нестабилност и непредсказуемост.
Тъкмо поради това преговорите с Турция трябва да продължат и да приключат така, както навремето с дванайсетте новоприети. Разбира се, може да се окаже, че Анкара не изпълнява важни критерии на Евросъюза или пък, че за членстовото й няма мнозинство. Но такъв вариант ще омаломощи ЕС и ще бъде неизгоден за България като пряка съседка.
Минусите на говоренето
Тъкмо съседството е третият важен аргумент срещу патриотичните инициативи на гореспоменатата партия. Защото България очевидно ще бъде в много по-благоприятна ситуация, когато всичките й съседи членуват в ЕС. Когато не охранява външната граница на Общността и решава залежалите проблеми с Турция, Македония и Сърбия не чрез взаимни нападки я за междата, я за трънката или за другоселците, а в ясната рамка на най-модерната общност от държави на земното кълбо.
Българските патриоти много обичат да говорят за „национална отговорност”, но в случая, колкото и да е парадоксално, тъкмо те говорят и действат безотговорно към своите съграждани и бъдещето на страната.
Автор: Александър Андреев, Редактор: Константин Цанев