Кои са дяснопопулистките партии в Европа?

Унгария: Фидес и Йобик

Национално-консервативната и дяснопопулистка партия Фидес на Виктор Орбан определя политическия дневен ред в Унгария от 1990-те години насам. От парламентарните избори през 2010 година премиерът Орбан управлява дори с абсолютно мнозинство. Чрез редица мерки той подкопава демократичните институции, контролните механизми и ограничава свободата на медиите и свободата на мненията, въпреки острите протести на европейските си партньори. Миналата година, когато по балканския маршрут в Европа пристигнаха над един милион бежанци, Орбан издигна огради по границите. ЕС остро критикува това решение, но то донесе още по-висока популярност на 52-годишния премиер и неговата партия.

От 2003 година насам ултранационалистическата и дяснорадикална партия Йобик също е в подем. От 2010 година насам Йобик е третата по сила парламентарна фракция в Унгария. Йобик се предствавя като християнска, патриотична и консервативна партия, но политиката ѝ е близка до тази на унгарските фашисти, които сътрудничеха на нацистка Германия през 1940-те години. Йобик е открито антисемитска партия, която има ревизионистични претенции за "Велика Унгария" и настройва хората срещу, ромите и хомосексуалните.

Полша: Право и справедливост

Национално-консервативната партия "Право и справедливост", която беше основана през 2001 година от братята Качински, направи последователен завой надясно. От 2005 до 2207 година тя излъчи свой министър-председател, а на последните парламентарни избори миналата есен спечели и абсолютното мнозинство. Партията използва своето абсолютно мнозинство и направи оспорвани законодателни промени, които поставиха под въпрос независимосттта на конституционния съд и обществено-правните медии в страната. Право и справедливост води антилиберална, дясноконсервативна политика и е критично настроена спрямо ЕС.

Правителствената ръководителка Беата Шидло постоянно повтаря, че "Полша е на първо място" и категорично отказва да приема бежанци в страната. Още по-остро по отношение на бежанския въпрос се отнася движението "Кукиш15" около бившия рокмузикант Павел Кукиш. На последните парламентарни избори движението спечели 8,8 процента от гласовете и стана трета по сила фракция в полския Сейм. Между другото "Кукиш 15" пледира и за издигане на стена по полско-украинската граница.

Франция: Национален фронт

Под ръководството на Марин льо Пен, създадената през 1972 година партия "Национален фронт" се издигна до най-голямата политическа сила във Франция. На първия тур на местните избори през 2015 година партията спечели почти 28 процента от гласовете и остави зад себе си републиканците и социалистите. Партията "Национален фронт" подобри по този начин резултатите си и от изборите за Европарламент през 2014 година, когато спечели 26 на сто от гласовете. Дяснопопулистката партия дължи успехите си преди всичко на политическия курс на Марин льо Пен, която пое председателството през 2011 година. Марин льо Пен се опитва да придаде граждански имидж на партията и се дистанцира от открито дясноекстремистки групировки. Въпреки това партията почти не е променила позициите си от времето на своето основаване. Политолозите окачествяват партийната програма като националистическа, авторитарна и латентно антисемитска. Години наред партията "Национален фронт" агитира срещу евентуалното ислямизиране на Франция и се застъпва за строги наказания на престъпилите закона имигранти. Освен това настоява за по-голяма независимост на Франция от ЕС и за защита на нацианалната индустрия и селско стопанство.

Нидерландия: Партия на свободата

От десет години "Партията на свободата" на Геерт Вилдерс е представена в нидерландския парламент. Понастоящем тя е едва пета по сила фракция. Според последните допитвания обаче, тя е най-голямата политическа сила. С почти 30 процента от гласовете тя може да утрои успеха си от парламентарните избори през 2012 година. Председателят на партията Геерт Вилдерс от години минава за една от водещите фигури на десния популизъм. 52-годишният председател на партията настоява за излизане на Нидерландия от ЕС и назовава Корана "фашистка книга". След терористичните нападения в Париж той се застъпва за депортирането на всички, които нямат нидерландско гражданство.

Австрия: Партия на свободата на Австрия

Дяснопопулистката "Партия на свободата на Австрия" за първи път излъчва кандидат за балотажа на президентските избори в страната. След победата си в първия тур, 45-годишният Норберт Хофер минава за фаворит и на балотажа. Според социологическите проучвания, "Партията на свободата на Австрия" отдавна изпреварва по сила установените народни партии. Много австрийски граждани смятат, че председателят на партията Хайнц-Христиан Щрахе е по-подходящ канцлер от подалия наскоро оставка Вернер Фрайман. Години наред Щрахе печели гласове сред недоволните избиратели с лозунгите си срещу мюсюлманите и кандидатите за предоставяне на убежище. А сегашната бежанска криза засилва тези тенденции.

Дания: Датска народна партия

От 2001 година насам, "Датската народна партия" е третата по големина фракция в парламента и до 2011 година толерираше дяснолибералното правителство в Копенхаген. През юли 2015 година популистката партия спечели 21,1 процента от гласовете и за първи път стана най-голямата партия на десницата в парламента, изпреварвайки дяснолибаралната партия "Венстре". Датската народна партия пледира за пълна забрана за предоставяне на убежище. Освен от ислямофобски и ксенофобски позиции, политиката на партията е определена и от популистка критика към истеблишмънта и отхвърлянето на европейската интеграция. Официално обаче партията се дистанцира от дясноекстремистките позиции и личности.

Великобритания: ЮКИП

Ксенофобската и антиимигрантска "Партия за независимост на Обединеното кралство" (ЮКИП) спечели почти 13 процента от гласовете на частичните парламентарни избори във Великобритания през май 2015 година, което ѝ донесе за пръв път и едно място в британския парламент. Според общия брой на гласовете, ЮКИП е третата по големина политическа сила в страната. Основната цел на основаната през 1993 година партия е излизането на Великобритания от ЕС. ЮКИП настоява за строго регулиране на миграцията. Представителите на ЮКИП категорично отхвърлят "мултикултурализма" и "политическата коректност".

Италия: Северна лига

От края на 1980-те години дяснопопулистката партия "Северна лига" заема определено място в политическия пейзаж на Италия. Тя многократно участва в правителствени коалиции. След корупционен скандал през 2012 година и вътрешни противоречия партията една успя да прескочи четирипроцентната бариера за влизане в парламента. Популярността на партията обаче расте, откакто нейният председател Матео Салвини продължава да залага на ксенофобски лозунги в контекста на бежанската криза. Според анкетите, сега партията би спечелила над 14 процента от гласовете. Една от най-важните й цели е разделянето на икономически силния Север от бедния Юг. В партията съществуват различни политически течения, но експертите я причисляват към дясноекстремиския политически спектър.

Гърция: Златна зора

На последните парламентарни избори през 2015 година дясноекстремистката партия "Златна зора"спечели 7 процента от гласовете и стана трета политическа сила в Гърция. До началото на финансовата криза, партията не играеше никаква роля в политическия живот. Това се промени след въвеждането на строгите мерки за икономии, които доведоха и до увеличаване на безработицата. Друга причина за растящата популярност на "Златна зора"е растящият брой бежанци, които пристигат в Гърция. Нито една от другите политически партии в страната не желае да има връзки с десните екстремисти. Понастоящем тече дело срещу почти цялото партийно ръководство на "Златна зора" по обвинение в създаване на престъпна организация.