Кой вече няма да има право на помощи в Германия?

Нито един гражданин на ЕС не бива да идва в Германия само заради социалните помощи. Това е най-новата цел на германската министърка на труда Андреа Налес. За да бъде постигната, тя предлага да се въведат законови промени, според които преселниците от ЕС да добиват право на социални помощи чак след пет години престой в Германия - и то, ако са плащали нужните осигурителни вноски в социалните каси. Тоест, тези промени биха засегнали единствено гражданите на ЕС, които никога не са работили в Германия и не си търсят работа, поради което не са добили право да получават социални помощи.

С предложението си Налес реагира на едно решение на Федералния социален съд, който беше постановил, че съгласно действащото законодателство след шест месеца престой в Германия чужденците следва да получат право на социални помощи. Евентуалните поправки в закона ще отрежат клона на онези мигранти, които се възползват от свободното придвижване в ЕС и идват във Федералната република само заради социалното подпомагане. Само така ще може да бъде сложен край на миграцията по бедност в рамките на ЕС, убедена е министърката на труда Андреа Налес.

Помощи за четири седмици?

Промените предвиждат въвеждането на нови краткосрочни помощи, които биха могли да се изплащат на всички граждани на ЕС, нямащи право на стандартните социални помощи. По-конкретно: мигрантите от ЕС биха имали право на еднократна помощ за период до четири седмици, която би покривала разходите за храна, подслон, медицинско обслужване и хигиенни артикули. Освен това се предвижда да бъдат покрити и част от разходите по връщането в родината. "Съответният мигрант би могъл тогава да подаде молба за социални помощи в родината си", е записано в предложението на Налес.

Германските общини приветстват с радост плановете на министърката. Защото в Германия по правило социалните помощи са част от бюджета на общините. Опозицията в Бундестага обаче отхвърля категорично предложението. Говорителят по социалните въпроси на Зелените в германския парламент Волфганг Щренгман-Кун обяви, че тези планове "са в противоречие с правото на осигуряване на екзистенц-минимума на хора, живеещи на територията на Германия". Пред агенция Франс прес той заявява, че, според едно решение на Конституционния съд, с това право се ползват всички живеещи на територията на Германия - независимо дали са германски граждани или не. Същевременно обаче и Зелените настояват за въвеждането на някакви промени в изплащането на социалните помощи. Те са убедени, че общините трябва да бъдат облекчени финансово. Затова Зелените предлагат следното: "Всеки гражданин на ЕС, търсещ работа в Германия, да има право на т.нар. помощи Харц 4 след три месеца престой в страната, които ще бъдат изплащани не от общините, а от федерацията. Така екзистенц-минимумът е гарантиран, а и общините ще бъдат облекчени финансово", казва Щренгман-Кун.

Колко българи взимат помощи в Германия?

По данни на германското Бюро по труда, през януари 2016 година общо 440.000 чужденци са получавали социални помощи в Германия. Най-много са поляците - 92.000, следвани от италианците (71.000) и от българите (70.000). Оказва се, че броят на румънците е по-нисък от този на българите. През януари тази година 57.000 румънци са получавали социални помощи.

Същевременно делът на българите и румънците, които работят, но са зависими от социалните помощи, тъй като печелят твърде малко, е подозрително висок. 42% от получаващите социални помощи в Германия граждани на тези две страни всъщност работят. Те са регистрирани на т.нар. мини джоб със заплата от 400 евро на месец или пък имат т.нар. гевербе, което им позволява да упражняват самостоятелна дейност в различни браншове, например в строителството. Германската министърка на труда не планира промени по тази точка, тъй като според нея оказването на помощ на хора, които работят, но печелят твърде малко, е изключително важно.