Кой да ти мисли за българите?

От няколко дни се въздържам да казвам, че съм българка. Мисля си за изпълнената с омраза реплика на един германец по адрес на мои сънародници в Дуисбург: "Scheißbulgaren!", което в приблизителен превод означава "гадни българи". Чудя се прав ли е или не. От една страна разбирам истеричния му вик. Кой ли иска под прозореца си боклуци и пушилка, смрад от гниещи хранителни отпадъци, караници и силна музика до среднощ? Разбирам и гнева му, породен от факта, че с неговите доходи, които не винаги са европейски, се подпомагат и тези чужди хора, които твърдят, че и те са европейци.

Очите на страха

Разбирам и германските политици, които са изумени от това, че някой може да влага толкова буквално значение в понятието европейска солидарност. Опитвам се да си представя и обещаното от Цветан Цветанов "много тясно и доверително сътрудничество" за решаване на проблема. Само дето засега нямам никаква идея как министърът смята да спира "екскурзиантите", защото те отиват в чужбина, за да търсят по-добър живот, а на Цветанов това не му е ресор. Дори да не беше в оставка.

Пък и какво е прегрешението на тези хора, за които някои твърдят, че дори не са българи? Може би единствено това, че са се информирали добре. Те знаят например какви социални помощи се полагат на едно четиричленно германско семейство и са изчислили, че даже да имат работа в България, пак няма да видят толкова пари накуп. А и очите на страха в Германия май са доста уголемени: там, където става дума за семейства, им се привиждат организирани банди. Вярно, големи семейства, но това е то европейското културно многообразие.

Дано всичко това се случи

Всъщност, германците ще се справят. Ще свикнат. Ще отпуснат пари, може и по линия на ЕС нещо да стане. Ще има форуми на тема интеграция. По телевизията ще вървят дискусии. Може и курсове в университетите да пуснат. И няма да е лошо всичко това наистина да се случи. Защото в Германия има и други българи: преподаватели в университети, доценти, научни работници, журналисти, преводачи, учители, инженери, програмисти... И те не са никак малко. Оказа се даже, че са поне 50%. Че и повече.

Автор: Б. Узунова; Редактор: А. Андреев