Кой е виновен за тези катаклизми?

Опустошенията от тропическите циклони, а и от земетресения като това в Мексико, достигнаха нови измерения през последните години. При всички положения става дума за катастрофа и за застрахователните компании - неизмерима и неизчислима понастоящем. Но какво са огромните застрахователни обезщетения и загубите на застрахователите в сравнение с човешките трагедии, на които ставаме свидетели в реално време, благодарение на модерните комуникационни канали?

Всеки може да види какво означава да бъдеш изложен на смъртоносните природни стихии. Това е нещо като социално упражнение по съпричастие, в което няма как да не участваш. Защото травмиращите преживявания, предизвикани от „Ирма“, „Харви“,„Хато“ и останалите природни катастрофи, оставят трайни следи в милиони човешки души. Те не могат да оставят равнодушен никого, включително и онези, които  живеят далеч от мястото на катастрофите.

Въпросът за отговорността

Грешно ли е, че непосредствено след някое бедствие, тъкмо когато хората очакват помощ, започваме да търсим отговорности? Едно време на природните бедствия се гледаше като на съдба. А днес след първия шок идва ред на възмущението - без значение дали от климатичните промени или от неразумната политика на определени хора. Има и такива, които се възмущават от самата вълна на възмущение. Дали не е цинично да търсим тогава някаква отговорност? Със сигурност - не, но отговорите на тези въпроси не са никак лесни.

Учените например се въздържат да търсят пряка взаимовръзка между затоплянето на глобалния климат и тропическите циклони. Дори и оправданото от физическа гледна точка предположение, че в по-топлите морета могат да се очакват по-интензивни, и съответно по-опасни циклони, не бива да се инструментализира, защото не всяка катастрофа може да се припише на вредното влияние на човека над климата. Да се твърди обратното би било просто несериозно.

Идеологическото инструментализиране отдавна вече се е превърнало в хит. То обаче не води до никъде. Паралелно с него съществува и друго възмущение, което е съвсем навременно, а и необходимо. Това е възмущението от онези лица, които е трябвало да носят отговорност за приемането на жизненоважни защитни мерки, и които, подобно на отговорните в Хюстън, не са се съобразили с тези фактори при планирането на градските пространства.

А тъкмо в тази сфера промените в климата трябва да се превърнат в мерило за всяка дейност. Защото затоплянето на климата става все по-мощно и просто ни принуждава към преосмисляне на превантивните мерки.

Йоахим Мюлер-Юнг, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main