Кой има думата в Кремъл?

Във връзка с бойните действия в Южна Осетия президентът Медведев излезе с декларация, в която се казва: "Исторически погледнато Русия винаги е била гарант на сигурността на кавказките народи и ще остане такъв гарант."

Кремъл диктува, какво трябва да се разбира под "сигурност". Медведев обаче не обоснова руската намеса с това, че Грузия иска да си върне една сепаратистка област - това би било съмнително в международно правово отношение и Русия си запазва правото да действа по същия начин в сходна ситуация - с "агресия срещу руските мироопазващи сили и гражданското население". Русия се изказва като властник и защитник отвъд своите граници; това е една рецепта, която предизвиква потреперване във всички посоки.

Медведяв явно не е господар на положението

Руските медии създават впечатлението, че Путин е номер едно. Той именно стои пред телевизионните и фотографските камери, той се появи веднага на мястото на събитията, разговаряйки с войници, бежанци, ранени, лекари и медицински сестри. Путин е човекът, от когото долитат емоционалните сигнали. От него идват и най-силните указания.

Според конституцията на Руската федерация президентът отговаря за външната и военната политика, подобно на разпределението на властта в Петата Френска република. Така се действаше при Елцин, а при Путин системата укрепна още повече. Той беше държавният глава, който по собствено осмотрение можеше да назначава и да уволнява министър-председателя. Но това не е валидно днес. Медведев зависи от Путин повече, отколкото обратното. Можем да си представим каква е била картината, когато в петък премиерът отиде в Кремъл, за да докладва на президента.

"Виновните ще получат заслуженото наказание"

- гласеше заключителното изречение от президентската декларация - изречение, което повдига редица въпроси и не обещава скорошен край на боевете. Русия бе изненадана от грузинската офанзива. Руският дипломатически престиж пострада, мироопазващите сили южно от границата се оказаха безсилни. Медведев ще трябва да се представи като силен и енергичен ръководител, иначе властта му ще се окаже куха. По отношение на Грузия обаче това вещае силни думи и твърди действия.