Кой може да въдвори мира в Либия?

Турция скоро може да се намеси в гражданската война в Либия. Турският парламент най-вероятно ще одобри плана на Реджеп Таийп Ердоган само след няколко дни. Ердоган иска да окаже военна подкрепа на признатото от ООН правителство в Триполи в борбата му срещу военния командир генерал Халифа Хафтар.

След свалянето на дългогодишния лидер на страната Муамар Кадафи през 2011 година положението в Либия е хаотично. Във властта се оформиха два основни полюса: правителството на националното съгласие на Файез ал Сарадж в Триполи, признато от много държави и ООН, и армията на генерал Халифа Хафтар. Неговите сили контролират източната част на страната и имат подкрепата на страни като Египет, Обединените арабски емирства и Русия.

Офанзивата в Триполи

Войските на Хафтар започнаха да атакуват Триполи през април. Те напредват все повече към столицата. Самопровъзгласилата се Либийска национална армия, ръководена от Хафтар съобщи, че войниците ѝ се намират само на 10 километра от центъра на Триполи. Така нареченото Правителство на националното съгласие на Сарадж дори не контролира цялата столица и зависи от военната подкрепа на някои милиции, които преследват собствените си интереси.

Според данни на ООН от началото на офанзивата преди 8 месеца са били убити над 280 цивилни, а повече от 140 000 души са прогонени от домовете си. През ноември Сарадж подписа споразумение с Турция, което позволява на Анкара да изпраща въздушни, сухопътни и военноморски части и да доставя оръжие.

"Сарадж приема помощта на Турция, за да може да запази властта си", смята Клаудия Газини от Международната кризисна група. "Но това означава, че битката за столицата ще ескалира."

Борба за надмощие

Европейският съюз се опитва да договори прекратяване на огъня в Либия. Според Газини обаче конференцията, насрочена за януари 2020 г. в Берлин, има слаби шансове за успех: "В сегашната политическа обстановка е спорно дали подобна среща на върха може да сложи край на военните действия в Либия", казва Газини, която е била съветник на специалния представител на ООН в Либия, Хасан Саламе. Генерал Хафтар не е готов да преговаря и иска да вземе властта на всяка цена. Той иска продължаване на военните действия, поне докато все още получава военна помощ от своите съюзници.

Освен това европейците са разединени по отношение на конфликта в Либия. Италия, като повечето страни от ЕС, стои зад правителството на Сарадж, но Франция подкрепя Хафтар. Либийският политически анализатор Мохамед Фуад не очаква активна намеса на ЕС в конфликта: "ЕС не може да окаже натиск върху Хафтар. Освен политическа подкрепа, европейските държави не могат да предложат нищо друго на Правителството на националното единство."

Триполи "без алтернатива"

Газини е на същото мнение: „Триполи трябва да прекрати войната, но истината е, че не получава реална помощ от ЕС“, обяснява експертката. Именно с този аргумент ръководителят на правителство на националното съгласие оправдава споразумението с Турция. В интервю за италианския вестник “Кориере дела сера” Сарадж заяви, че правителство му е поискало оръжия и от Италия, но не е получило отговор. "Всички, които ни критикуват, трябва първо да се запитат какво биха направили вместо нас и ще видят, че нямахме друга алтернатива."

Военното сътрудничество между правителството на Сарадж и Турция е силно оспорвано в международен план. "Турция също така подписа с либийското правителство споразумение за контрола на морските зони в Средиземноморието", обяснява Газини. "Европейците разглеждат това като нарушение на гръцкото законодателство. ЕС е много скептичен към този съюз."

За Ердоган Либия е преди всичко друга арена, на която може да се бори за надмощие в региона срещу Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Египет - всички съюзници на Хафтар. Директната турска намеса в Либия представлява реален риск от ескалация на войната в Триполи, смята Клаудия Газини. ЕС може да забави ескалацията, но не може да спре Хафтар. Единственият начин да се сложи край на войната и да се постигне мир е международните съюзници и на двамата противници да спрат да им доставят оръжие.