Кой още чука на вратите на НАТО?

Преди 10 години Северноатлантическият отбранителен съюз взе решение за разширяването си със 7 държави от Източна Европа, което се осъществи 2 години по-късно. На срещата на върха в Прага през 2002 г. тогавашният генерален секретар на пакта лорд Джордж Робъртсън увери, че разширяването не е насочено срещу Русия или други държави, и че вратата на НАТО остава отворена и за други кандидати.

През 1999 г. към алианса се присъединиха Полша, Чехия и Унгария, които станаха и първите приети в НАТО страни от бившия Варшавски договор, който малко преди това беше прекратил съществуването си. Пет години по-късно те бяха последвани от други 7 страни от някогашния отбранителен съюз на Източния блок - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. "През 90-те години и в най-смелите си мечти не можехме да си представим, че един ден ще станем пълноправен член на НАТО", заяви тогава естонският премиер Сийм Калас.

През отворената врата

В повърждение на казаното от лорд Робъртсън през 2002-ра, 6 години по-късно - на срещата на върха в Букурещ - бе взето решение да бъдат поканени Грузия и Украйна. А преди няколко дни генералният секретар Андерс фог Расмусен заяви в Брюксел, че Грузия ще бъде приета в НАТО. Премиерът на страната Бидзина Иванишвили на свой ред обяви, че Тбилиси ще работи за подобряване на отношенията с Русия. Преди 4 години двете страни водиха война за отцепническите региони, а Москва не гледа с добро око на грузинския курс на сближаване с НАТО.

Досега Русия винаги е реагирала болезнено на всяко следващо разширяване на Северноатлантическия пакт, макар между тях да съществува особен вид партньорство, чийто продукт е т.нар. Съвет НАТО-Русия. Русия обаче няма право да участва във вземането на решения на пакта. "Прозрачността и диалогът определят отношенията между НАТО и Русия. Но участие на Русия във вземането на решения не бива и няма да има", уверява членът на Парламентарната асамблея на НАТО Карл Ламерс. Според него Русия най-сетне трябва да разбере, че разширяването на НАТО не е насочено срещу нея. "НАТО е партньор на Русия в името на повече сигурност и стабилност в света", казва той.

Трима от Балканите на опашката

Хърватия и Албания бяха приети в НАТО през 2009 година. Критериите за членство в пакта не са толкова строги колкото тези за ЕС: кандидатите трябва да са демократични страни с установен граждански контрол върху въоръжените си сили, които (донякъде) трябва да отговарят на стандартите на НАТО.

Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония работят усилено за въвеждане на тези стандарти, а Македония дори вече ги е изпълнила. Гърция обаче от години блокира присъединяването на Македония заради спора за името на страната. "Решението за приемането на тези държави зависи от постигнатия от тях напредък. Все още няма конкретна дата за приемането на нито една от тези три страни", уверява Карл Ламерс.

Автор: Б. Ригерт, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов