Кой предизвика войната в Ливан?

Напатените журналисти са се приучили да не правят прогнози. Понякога те все пак го вършат, а понякога даже и с голям успех – като например ню йоркската кореспондентка на излизащия в Лондон арабски ежедневник Ал Хайят. Още през януари 2006 Рагида Дерган беше предначертала онова, което действително се случи през лятото. Нейната основна теза гласеше, че Сирия и Иран ще се опитат да вкарат Израел във война и то с помощта на Хизбула, както и на палестински терористични сили. Целта : да се премахне или поне отслаби международния натиск над двете страни. Още в началото на годината Дерган се позова на “международни кръгове”, според които сирийците планирали “мерки”, с които да се провокират израелски удари срещу Ливан, както и да се поразбърка отново израелско-палестинския конфликт с помощта на про-сирийски групировки. В Ливан изборът паднал върху Хизбула като средство, водещо към целта, защото групировката разполага със съответните възможности – писа Дерган. Организацията стояла пред дилемата, или да “заздрави” Ливан или да пожертва неговите интереси в полза на Сирия или Иран. Защо? Отговорът на Дерган гласи: “В днешната ситуация, ръководствата на двете страни вероятно смятат, че е в техен интерес да провикират Израел чрез Хизбула и палестинските групировки – или за да отвлекат вниманието и натиска над тях в друга посока, или за да мобилизират анти-израелски настроения.”

Освен “международните кръгове”, които вероятно са били саудитски, авторката цитира Али Лариджани – генералния секретар на Иранския Национален съвет за сигурност. С оглед на засилващия се натиск по повод иранската атомна програма, на 4 януари той отново заплаши, че “регионът може да бъде вкаран във война” ако Западът продължава да се опитва да отнеме правото на страната му да обогатява уран. В този случай – каза още Лариджани – Иран вече има “сценарий за отговор”. Щял да се “отвори ада”.

Дерган прави следния извод: “ Макар иранското ръководство да е до известна степен разединено, очевидно става, че Иран поставя своите атомни амбиции над всичко и е готов да използва Палестина и арабите за да постигне своите цели.” Арабската журналистка добавя също така следното: “ Изявленията на Лариджани не са празни приказки, а са колкото смели, толкова и верни.”

С поглед към Сирия Дерган приписа на дамаския диктатор Асад, цитирайки отново “международните кръгове” авторството на сценарий за катастрофа, с чиято помощ е трябвало да се предотвратят международните санкции срещу страната поради убийството на ливанския премиер Харири. Този сценарий предвиждал “регионална война” с помощта на Хизбула и на палестинците. Израел е трябвало да бъде провокиран към “масивен удар”, който да отклони вниманието от “сирийската роля в Ливан”.

Реалистичността на подобни сценарии - според арабската авторка - зависят от Хизбула. Движението – смята тя - трябва да вземе решение – дали е “ливанска партия или пък наемник, който изпълнява сирийски или ирански заповеди.” Тъй като спекулациите около предизвикването на “международна криза” се оказаха верни, – то явно Хизбула е решила да бъде “чужд наемник”. Във всеки случай прогнозите на Рагида Дерган от януари тази година бяха напълно верни, което е рядко срещано явление в журналистиката.