Кой ще плаща испанската сметка?
10 юни 2012В продължение на седмици консервативният испански премиер Мариано Рахой се съпротивляваше срещу неизбежното - да заеме средства от Европейския спасителен механизъм, за да спаси испанските банки от фалит. Гордият Рахой, заел в края на м.г. мястото на социалист Сапатеро, се провали, също както и предшественика си, като спасител на нацията по време на криза. Испания просто не разполага с достатъчно средства, за да помогне на закъсалите банки.
Страната, която е изпаднала в дълбока рецесия и страда от висока безработица, вече не може да се финансира на свободния пазар заради високата цена - лихви от над 6 процента. Така последен изход за Испания остава Европейският спасителен фонд. Със 100 млрд. евро от него Мадрид трябва да оздрави банковия си сектор.
Рискове за Германия
Рискът от тази спасителна акция остава за сметка на останалите страни в ЕС, и най-вече за Германия. Или ако трябва да бъдем още по-точни: за европейските данъкоплатци. Обяснимо е, че Германският банков съюз настоява за спасяването на испанските банки, тъй като кризата в Испания може да повлече към дъното и много други финансови институции в Европа, които са инвестирали в Испания. Така излиза, че ако канцлерката Меркел помага сега на Испания, всъщност помага и на много германски банки.
Сега всичко ще зависи от реакцията на пазарите. Ако испанските лихви останат все така високи, Мадрид ще трябва да използва Европейския стабилизационен механизъм не само за рекапитализиране на банките, но и за обслужване на текущите си задължения. Колко пари ще са необходими на страната за тази цел, засега е трудно да се прецени.
Намиращите се в спасителните фондове около 200 млрд. евро биха стигнали за банките. Ако обаче се окаже, че Испания има нужда от повече средства, тя би трябвало да посегне и към новия временен спасителен фонд, който трябва да заработи през юли. Най-големият вносител на средства в него - Германия - все още не е ратифицирал споразумението, а управляващите и опозицията имат сериозни различия.
Испания тласка Европа към пропастта
Едно е сигурно - ще се засилва натискът върху страните от Еврозоната, и най-вече върху Германия, да правят повече за спасяването на най-задлъжнелите държави. Ще зачестят и исканията към ЕЦБ да печата нови пари. Колко дълго банката и Германия ще успяват да се съпротивляват на подобни искания, и колко още ще бъде разумно да отлагат печатането на пари?
След Гърция, Португалия и Ирландия Испания става четвъртата страна, която не е в състояние да се справи сама. Това е най-красноречивото доказателство, че сегашните рецепти не помагат на пациентите. А следващият вече чука на вратата - Италия. Ако и тя трябва да бъде настанена под Европейския спасителен чадър, той просто не е достатъчно голям, за да побере желаещите.
На 17 юни в Гърция ще се проведат нови избори. Ако резултатите от тях хвърлят страната в хаос, ако тя фалира и напусне еврозоната, това ще произведе силни шокови вълни на финансовите пазари. Страните от Еврозоната са застанали на ръба на дълбока пропаст. А спасение от никъде не се задава.
Автор: Б. Ригерт, Редактор: Б. Узунова