Кой ще плаща ренесанса на Козлодуй?

Европа е в ренесанс на ядрената енергия. Великобритания, Италия и Франция строят нови мощности, а Германия скъса с решението за отказ от атомната енергия. Така автоматично се удължава срокът на експлоатация на централите й средно с по 12 години. България явно е решила да се качи на същия влак.

"Добра" атомна енергия няма!

За разлика от Германия, в българското обществено мнение по традиция преобладава поддръжката за ядрената енергия. Средното и по-старо поколение в продължение на години са били облъчвани с теорията за атомната енергия като гарант за националния суверенитет.

Но не е нужно да се стига до апокалиптични сценарии за тероризъм например, за да покажем, че атомните централи имат проблеми със сигурността. Ежедневните рискове, свързани с "мирния атом", също са достатъчни. Атомните лобита лесно срещат взаимност, когато повтарят до втръсване легендата за ниските цени на тока, които се гарантирали единствено от атома. Всъщност, атомната енергия решава някои проблеми, но затова пък създава много повече вреди, отколкото ползи.

Крайното складиране на ядрените отпадъци е един от парещите въпроси, който стои и пред България, защото хранилището на площадката в Козлодуй е почти препълнено, без да е ясно каква е алтернативата. Изнасянето на отпадъците за складиране в страни извън ЕС е практика, която Общността смята да забрани, поради неизчислимите рискове от неспазване на правилата за сигурност. Фрапантни нарушения има например в Русия, която оставя контейнери с радиоактивни отпадъци под открито небе, или излива замърсени води направо в реките.

Еврокомисията в своя проектодиректива за крайното складиране на ядрени отпадъци изисква от страните с атомни централи да представят конкретни планове за строежа и местоположението на бъдещите национални хранилища за крайно складиране. В България, доколкото ми е известно, няма дори идея къде би могло да се изгради подобно хранилище.

Българските евродепутати гласуваха против предложението на германската европарламентаристка Ребека Хармс част от паричните компенсации за затварянето на първите четири реактора в Козлодуй да отидат за решаването на проблема със складирането на ядрените отпадъци. Тази "победа" в Страсбург обаче е със съмнителна стойност.

Кой ще се остави да бъде облъчван?!

Като си спомним колко епични битки се водиха срещу складирането на битовите отпадъци на София из съседни места, ми е трудно да допусна, че жителите на някое населено място биха се съгласили да приемат в свое съседство радиоактивния отпадък, който остава опасен за здравето в продължение на 300.000 години!!! Жителите на Нови Хан изобщо не са щастливи от съседството на хранилище, при това то е за отпадъци с ниска радиоактивност.

И още нещо - онова, което ядреното лоби крие, като говори за евтиния ток от Козлодуй, е че за удължаването на живота на реакторите над проектния срок са необходими гигантски инвестиции за модернизиране. Пари, които ще се плащат от джоба на данъкоплатеца. Вместо да се санират сгради, да се модернизират транспортът и отоплителните системи, така че България да не е вече последна по енергийна ефективност в ЕС, парите явно може отново да бъдат закопани в земята. И то само ако имат късмета да дочакат строежа на национално хранилище за ядрени отпадъци.

Автор: Бистра Узунова, Редактор: Александър Андреев