Който разбира Путин, не разбира Запада!
26 ноември 2014Четвърт век след падането на Берлинската стена, разликите между Източна и Западна Германия все още са изненадващо големи. Дори и за неща, за които едва ли някой е предполагал по време на опияняващите събития отпреди 25 години: например за отношението към Русия. Източна Германия в момента проявява много повече разбиране за Путин, отколкото западната част на страната. Дори не е нужно да се позоваваме на изявленията на бившия министър-председател на провинция Бранденбург, социалдемократа Матиас Плацек, или на последния свободно избран премиер на ГДР Лотар де Мезиер. Путин е тема за разговори по улиците, в семейния кръг, в кръчмите. Човек направо би могъл да помисли, че "бедният Путин", притиснат от Запада, е станал почти герой в очите на източногерманците - също като Горбачов едно време. В Източна Германия съществува нещо като принципен консенсус по отношение на симпатиите към Путин и Русия.
На пръв поглед това е странно. От една страна опитът на източногерманците, свързан със Съветския съюз и Русия е доста отрицателен - още от времето след края на войната, през съветската окупация, та чак до тежкото наследство, оставено от руската армия. От друга страна обаче е редно да се запитаме колко германци, без значение дали от Източна или от Западна Германия, са действително добре запознати с конфликта между Русия и Украйна? Кой знае как живеят хората в Украйна и каква е истинската предистория на днешния конфликт? Кой познава Крим, бил ли е някога там?
Всъщност нещата не са чак толкова странни, защото в Източна Германия няма истински проруски настроения, независимо от това, че мнозина там гледат на Путин като на жертва, която е притисната и принудена да се отбранява. В крайна сметка, основната тема изобщо не е Путин или Русия, нито пък икономическите интереси, за които говорят Плацек и де Мезиер. Вярно, хората говорят за Путин и Русия, но всъщност имат предвид Запада. Темата за Русия в момента предлага прекрасна възможност да се изрази латентното недоверие спрямо Запада. По отношение на Русия това звучи така: НАТО носел вината за това, че се е разширил на Изток и Путин е бил принуден да реагира на това, за да запази достойнството си. А Украйна пък била направо предадена от Запада.
Битката на идеологиите
В основата на тези разсъждения е старото обвинение, че за пред света Западът се показва откъм най-лъскавата си страна, макар, че в същината си представлява лъжливо и покварено общество, в което, както твърдяха марксистите, богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни. Истинската същност на западното общество - т.е.свободата, демокрацията, плурализма и пазарната икономика - се осъзнава като заплаха или поне като нещо затормозващо. Истинските ценности на Запада се поставят под въпрос предимно от хора, които не се израснали с тях. По отношение на свободата например, източногерманците бързо осъзнаха, че тя съдържа един безспорно хубав аспект като свободата на пътуванията, но затова пък изисква и много повече лична отговорност. Или демокрацията, която изисква мъчително и бавно търсене на баланс между различните интереси в едно общество; и плурализмът, който разрешава твърде много неща! Онези пък, които взимат насериозно пазарната икономика, неизбежно се оказват обругани като неолиберали.
Такива са старите предразсъдъци срещу едно общество, което приема човека, такъв, какъвто е. Общество, в в което противопоставянето на мненията понякога не ни дава да видим истинските му успехи: например това, че гарантира мир и благоденствие. След 1990 година изглеждаше, че Западът, със своите ценности и жизнен стандарт, окончателно е надвил над заблудите на социализма и комунизма. Днес обаче Западът не може да бъде сигурен в своята победа. Не само Русия е тази, която сега предизвиква Запада. Достиженията на Запада се смятат с лека ръка за естествени и поради това бързо се забравят. Презрението към "западния начин на живот" все още е често срещано. Обратният модел обаче, който има претенцията да ощастливява хората чрез диктатура, изглежда все още не е загубил своята привлекателност. На практика обаче, той се дискредитира с това, че в момента носи тъкмо маската на Путин.
Франк Перганде (Frankfurter Algemeine Zeitung)
www.faz.net
Всички права запазени. Frankfurter Algemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main