Който сее ветрове, жъне бури
30 март 2010През последните седмици руските сили за сигурност постигнаха многобройни успехи в Северен Кавказ. Четирима дълго издирвани топ-терористи бяха убити по време на анти-терористични операции в Дагестан, Чечения и Ингушетия. Държавните руски медии в продължение на минути показваха труповете и доволните лица на руските офицери,както и оръжията и мунициите, открити у издирваните.
Анти-терористичната борба, която президентът Медведев разпореди да се води с голяма твърдост, от гледна точка на Москва, като че най-сетне се увенчаваше с успех. Както беше разпоредено от Медведев - пленници не се вземаха, а се ликвидираха терористи - без пощада и без колебания. Дори прахът на убитите терористи беше разпръскван над неизвестни места, за да не е възможно никакво сбогуване, поклонение или култ.
Завръщането на "черните вдовици"
Всъщност би трябвало да се очаква, че сепаратистите ще реагират на всичко това. Заплахите, че терорът може да се завърне в Русия, бяха омаловажавани или изцяло игнорирани. Насилието изглеждаше отдавна приключило.
Затова атентатите от понеделник завариха Москва изцяло неподготвена , а така също и силите за сигурност. Шокът беше огромен и събуди спомени за предишни терористични атаки, изпълнени в руската столица от така наречените "черни вдовици" - предимно жени и майки на убити сепаратисти . Става дума например за нападенията над театър Дубровка през 2002 година или в метрото - през 2004 година.
Кремъл в момента оставя впечатление на безпомощност. Реакциите от понеделник по нищо не се отличават от тези през предишни години. Има призиви за бдителност, за повече контрол по обществени места и за още по-твърди действия срещу терористите. Владимир Путин говори за пълното унищожаване на подбудителите, а Медведев обявява, че войната срещу терористите ще бъде доведена до горчивия й край.
Позицията на Москва е разбираема, но погрешна
Броят на анти-терористичните операции ще бъде увеличен. Последствията обаче няма да закъснеят: в Русия ще има нови терористични атаки. Може да звучи изтъркано, но е вярно, че насилието поражда насилие.
Лесно е да се настоява за слагане на точка, но изпълнението е - разбира се - твърде трудно. Кремъл не може, не бива и няма да се остави да го разиграват религиозни фанатици, сепаратисти, платени наемници или бандити, които се обогатяват от тези борби.
Ако иска да реши проблемите в Северен Кавказ обаче, руското ръководство не може да се задоволи само с изпращането на повече полицаи, войници и разузнавачи в Северен Кавказ. Президентът Медведев правилно отбеляза, че е крайно време да се отстранят причините за насилието в Северен Кавказ - а това са бедността, безработицата и безперспективността.