Колко минути остават до катастрофата?

В света на политиката времето е променлива величина. То може да бъде разтегляно, спирано, а стрелките на часовника да бъдат премествани с въртене в едната или другата посока. В дипломацията това се прави с цел печелене на време, а по време на война - за да не се губи време.

Ако обаче вземем ядрения спор между Запада и Иран, след всичките преговори, инспекции и заплахи за нанасяне на военен удар трудно ще се ориентираме във времето. Едно обаче изглежда сигурно: стрелките на часовника показват 12 без 5, при това отдавна. Тоест, по въпроса за ядрената програма на Техеран времето е спряло.

Уроците на историята

Това може да се промени днес, когато израелският премиер Бенямин Нетаняху отива на крака при американския президент Барак Обама. Още преди началото им, разговорите във Вашингтон бяха наречени историческа среща, на която ще се решава въпросът за мира и войната. Може да ви се стори малко пресилено, но зад това стои един тревожен факт - в ядрения конфликт с Иран вече няма ясна фронтова линия, всичко е сведено до триъгълника Иран-Израел-САЩ.

На разговорите във Вашингтон решението за мира или войната ще зависи от това кой от двамата накрая ще надделее в сегашния конфликт между стратегическите партньори Израел и САЩ. Президентът Обама преследва двояка цел - той не желае нито война с Иран, нито иранска атомна бомба. В най-лошия случай двете неща могат да се окажат несъвместими.

Със сигурност Обама вижда иранската заплаха, произтичаща от амбициите на муласите за превъзходство в региона. За щастие обаче сегашният американски президент не се казва Джордж Буш и не се изживява като висша сила, която пише и пренаписва световната история. Обама е прочел уроците на историята и знае, че една нова война, особено на фона на незаздравелите рани от Ирак и Афганистан, би била крайно неприемлива както за него, така и за цяла Америка.

За щастие Обама си дава сметка и за още важни неща: че със своето 70-милионно население Иран би бил много по-различен противник от босоногите талибани или отслабения Саддам Хюсеин; че една война с Иран би взривила цената на петрола и забавила световната икономика; и че всичко това би погребало шансовете му за преизбиране тази есен. Накратко: Обама има множество причини да не тръгва на война срещу Иран. Но той има и две неотложни задачи - да озапти Иран и да убеди Израел да прояви въздържание.

Малкият и Големият

Точно въздържанието обаче изглежда не е една от силните страни на израелския премиер Нетаняху. Нито е негова цел в момента. Той тръби на висок глас, че ще попречи на Техеран да се сдобие с атомна бомба, независимо какво би му струвало това. Неговите аргументи: Израел няма да допусне нито такава сериозна заплаха непосредствено край границите си, нито втори Холокост - този път ядрен. Още по-нетърпелив е израелският военен министър Ехуд Барак, за когото стрелките на часовника тревожно наближават 12-тия час.

Затова във Вашингтон Нетаняху ще се опита да убеди САЩ да подкрепят твърдия израелски курс спрямо Иран и в краен случай дори да влязат в тази нежелана от Обама война. За надцакването с Обама Нетаняху разполага с един силен коз - ако израелците предприемат едностранен военен удар, в резултат на което над Израел започнат да валят ирански ракети, Обама вече няма да може да откаже подкрепата си за Израел. При това в условията на предизборна кампания.

Та точно за това ще става въпрос на срещата във Вашингтон - Малкият ще се опита да подчини Големия. Гротескно? - Може би. Опасно? - Със сигурност. И няма как да е иначе, щом като до катастрофата остават броени минути. Все пак стрелките на часовника показват 12 без 5.

АГ, ЗЦ, ДАПД, ПМ, Е. Лилов, Редактор: Д. Попова-Витцел