Колко расизъм има в САЩ?

Това го може само Доналд Тръмп: миналата седмица американският президент нарече Хаити и африканските държави "мръсни дупки" и каза, че щяло да бъде много добре, ако в САЩ от тези страни вече не пристигат никакви мигранти. По-добре било да пристигат хора от Норвегия.

Само ден по-късно той изрече куп хвалебствия по адрес на Мартин Лутър Кинг, като че ли нищо не е било. Явно фактът, че Кинг е потомък на роби от една от тези "мръсни дупки" изобщо не смущава американския президент. Във връзка с вчерашния официален Ден на Мартин Лутър Кинг, Тръмп го похвали за неговата борба за граждански права "независимо от цвета на кожата". Изявленията на американския държавен глава всъщност показват до каква степен е разединена страната: в някои щати расизмът е ежедневие, в други присъства много по-рядко. Но дори и в Ню Йорк, който е смятан за най-отворения към света американски град, расизмът е налице, става ясно от разговора ни с Л. Джой Уилямс.

Дискриминация в ежедневието

Тя е една от наследничките на Мартин Лутър Кинг в борбата му за равноправие. Л. Джой Уилямс се ангажира от години в Националната организация за насърчаване на цветнокожите NAACP. Тя е председателка на организацията в Бруклин. "Това, че в Белия дом има няколко ограничени расисти, ни показва за какво става дума. Спокойно можем да кажем, че расизмът все още съществува. Затова и продължаваме нашата борба", така Уилямс коментира изказването на Тръмп.

Л. Джой Уилямс се е издигнала в американското общество, но въпреки това се сблъсква с дискриминация и расизъм почти всеки ден. "Веднъж например трябваше да водя една конференция по поръчка на една фирма. Когато влязох в залата, ме попитаха какво ще има за обяд... като че ли съм помощничка в кухнята", споделя тя.

Л. Джой Уилямс не е единствената американка, която е насъбрала подобен опит. Безброй студии в САЩ доказват еднозначно колко е силна дискриминацията срещу тъмнокожите жители на страната. Расизмът засяга почти всички сфери - той се проявява при кандидатстване за работа, при търсене на жилище, при посещения при лекар, при контакти с полицията. Преди време изследователи на расизма са направили следния експеримент: те изпратили идентични молби за постъпване на работа - веднъж от името на бял, веднъж от името на тъмнокож американски гражданин. При еднаква квалификация белите кандидати за работа имали 50 процента по-големи шансове да бъдат поканени на интервю от фирмата, сочи резултатът от тяхното изследване.

В САЩ говорят и за "дигитална дискриминация" - когато например онлайн-платформи като Airbnb обслужват много по-лошо клиентите с "тъмнокож" профил, отколкото белите американци. Белите шофьори на таксита пък почти винаги оставят тъмнокожите си клиенти буквално на дъжда.

Джейсън Ууди, който е куриер на велосипед, се ангажира в движението "Black Lives Matter" в Ню Йорк. Той е следвал в същия колеж, който е завършил и Мартин Лутър Кинг. "Онова, което се случи след времето на Мартин Лутър Кинг, не е достатъчно. Ние продължаваме да се борим за умовете и сърцата на хората. Расизмът все още съществува, въпреки че ние имахме вече и тъмнокож президент", казва той.

Бели и тъмнокожи възприемат расизма различно

Така мислят и повечето тъмнокожи жители на САЩ. Същевременно белите американци разсъждават другояче. Изследователите установяват, че белите и тъмнокожите възприемат расизма по различен начин. Според анкета на известния Pew Research Institut, 88% от тъмнокожите американци смятат, че САЩ трябва да продължат да работят за равни права между бели и тъмнокожи. Само 53% от белите американци са на същото мнение.

Според Л. Джой Уилямс, чрез образование, честна подкрепа и повече антидискриминационна дейност, стъпка по стъпка расизмът може да бъде преодолян. "Тази страна е изградена върху експлоатацията и робството. Така например когато тъмнокожите се издигат, много бели смятат, че това е абсурд", казва тя.

И все пак: Л. Джой Уилямс не губи надежда. Тя твърди, че тъмнокожите жени са една от групите в американското общество, които се развиват най-положително. Те напредват бързо в образованието. Доходите им също се увеличават. Тъмнокожите жени в Америка имат и прекрасни примери в лицето на Мишел Обама и телевизионната водеща Опра Уинфри. Може би не е случайно, че техните имена се свързват и със следващото президентство.