Колко струва честта на един магистрат

Колко струва честта на член на Висшия Съдебен Съвет? Моля, отговорете на този въпрос, като посочите един от трите възможни отговора:

(а) 200 000 евро

(b) зависи от стойността на услугата

(c) не струва пукната пара.

Трудността на теста е в това, че всеки отговор звучи правдоподобно, а съществува и хипотеза, при която и трите възможни отговора са верни.

Ама какъв е проблемът

Проблемът е в това, че членове на ВСС са контактували активно с 27-годишния Красьо от Плевен, който лобирал за назначения в съдебната система срещу сумата от 200 хиляди евро. Скандалът започва през юли след изказването на Иван Колев, член на ВСС, който посочва „черничкия човек с ланците” като посредник в странната търговия. След разследване и при ползване на СРС казаното се потвърждава: трима членове на ВСС и още поне трийсет други магистрати са контактували с Красимир Георгиев (Красьо) през трите месеца на проверката. Част от тях са говорили по телефона, а други са се срещали с въпросната персона, която води несъразмерен на доходите и общественото си положение луксозен живот, така както разбира лукса – със златни ланци и „Мерцедес”. Членът на ВСС Стойко Стоев е говорил с Красьо 213 пъти, а Иван Димов – 33 пъти, в 9 от които сам го е избрал. Междувременно обвиненията срещу третия член на ВСС отпаднаха изцяло, тъй като е бил търсен еднократно от посредника, но не му е отговорил.

Разговорите на двамата висши магистрати с Красьо са зачестявали около избора на административни ръководители, а най-интензивни са били на 29 април, когато ВСС избира зам.-председатели на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и шефове на апелативните съдилища в София, Варна и Пловдив.

В четвъртък специалната комисия по случая обяви становището си, че Стоев и Димов са нарушили правилата на Етичния кодекс на магистратите и са уронили престижа на съдебната власт. Стоев подаде оставка, която бе приета, а Димов изрази готовност да връчи своята, но после си я прибра.

Да нарушиш означава да направиш нещо, което да изглежда лошо

Не, това не са думи на Конфуций, а на главния прокурор Борис Велчев. Според него, за да има нарушение на правилата, е достатъчно един магистрат да е направил нещо, което да изглежда лошо. Очевидно несподелящ тази философия, Иван Димов разпространи отворено писмо до колегите си, от което се разбра, че замесването му в скандала е „дискредитиране на съдебната му чест”. И още: че Красьо е "редови български гражданин" и не вижда нищо неморално в контактите си с него. „Водил съм се от три принципа ЗАКОН-МОРАЛ-СПРАВЕДЛИВОСТ”, декларира Димов в своето писмо и пита: „Реална промяна ли се търси в съдебната ни дейност или отчитане на дейност пред партньорите ни в Брюксел?”

Заради този резонен въпрос реших да изслушам обяснението на Димов пред НОВА телевизия за скандала, за да не съдя човек по слухове и публикации. Не чаках някакъв „час на истината”, а едно, ако не искрено, поне интелигентно и смислено обяснение за 33-те разговора между магистрата и обикновения човек. Фабулата бе мъглява, разбра се, че Димов бил питан в столично заведение от Красьо, който му бил представен от колега, дали познава сливенския кмет. Отговорил утвърдително, за да не го обиди, и поел ангажимент да окаже съдействие, ама в себе си решил да не го изпълни. Телефонният му номер по всяка вероятност е бил предоставен от негов близък, но пък фигурира и на визитната му картичка. На финала заяви, че общият брой на телефонните разговори с Красьо са форма на дипломатичност, в сравнение с обажданията към друг член на ВСС, които надхвърляли 200. Остави впечатлението, че се опитва да си избърше ръцете, като натопи колегата си, и споменавайки в неясен контекст председателя на ВАС Константин Пенчев. Така с недомлъвки и с не особено сръчна казуистика Димов вместо да „изчисти името си”, задълбочи впечатлението, че скандалът сериозно зацапва лицето на съдебната система в България.

Според председателя на ВКС Лазар Груев това, което се случва сега във ВСС, показва, че все пак има механизми за самоочистване на съдебната система. Според него най-много страдат „хилядите достойни магистрати, доведени до умопомрачение от разразилия се скандал”. Тук има очевидно преувеличение, може би не толкова в бройката, колкото в степента на страданието, причиняваща лудост.

Има ли морален съд за морално тъпи

Председателят на ВАС Константин Пенчев се присъедини към декларациите на Съюза на съдиите и Асоциацията на прокурорите, и призива на говорителя на ЕК Марк Грей, в които се настоява всички замесени в скандала магистрати да подадат оставки.

„За съжаление твърденията, че цялата съдебна власт е проядена от корупция, битуват у нас вече 20 години – казва Иван Колев, който повдигна завесата върху криминалните практики в съдебната система. – Хората се надяват да си решат проблемите, като бутнат някой лев под масата. Именно за това мисля, че е редно пред обществото да се показват не онези 5% от магистратите, които вземат рушвети, а другите 95%, които работят честно и усърдно.”

В края на седмицата министърът на правосъдието трябва да докладва пред Генералния секретариат на Еврокомисията извършеното от българската държава по плана за действие в областта на съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Според Попова за първи път досега - през септември, всички мерки от плана били изпълнени. Междувременно тя отправи обвинения срещу предшественика си за сключването на неизгодни договори, които изправят правосъдното ведомство пред фалит.

Този път няма да се изложим пред чужденците, както казва старият лаф. Но така наречените редови хора в страната също имат очаквания. Слушат всекидневните разкрития за престъпления по служба, но не виждат наказанията. И понеже споменахме китайския философ, за да не е напразно, ще припомня думите му: „Най-голямата грешка е да не поправиш старата си грешка”. От България се очаква точно това.