1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Комунистическото минало продължава да тежи на България

Кристофер Неринг
21 октомври 2020

През последните 30 години в България продължиха да избуяват плевелите на обвързаността между партията, ДС и организираната престъпност. Компрометиращите досиета все още се използват за политическо изнудване и кадруване.

https://p.dw.com/p/3kDcH
Снимка: BGNES

Кои са истинските антикомунисти в България? И къде точно се крият "комунистите"? Колкото и наивно да звучат тези въпроси, покрай протестите много хора, особено в социалните мрежи, продължават да ги обсъждат. А какво е мястото на досиетата, на десетилетните обвързаности между елитите на БКП, ДС и икономиката, какви са техните мрежи и връзки с организираната престъпност? Нашият автор Кристофер Неринг потърси отговорите на някои от тези въпроси.

В разговора ни в неговото ателие скулпторът професор Велислав Минеков обяснява: "На 61 години съм. 30 години живях при комунизма, 30 - при посткомунизма. Всички ние, които се събираме всяка вечер, искаме да се освободим от оковите на комунистическия режим."

61-годишният Минеков е доста по-възрастен от повечето протестиращи. "Протестното движение обединява две поколения на антикомунизма. То включва младите хора, непреживели комунизма, които протестират срещу политическата корупция на прехода - директен продукт на комунизма. Другото поколение са по-възрастните, които са живели при комунизма, но очакванията им от 1989/1990 така и не бяха изпълнени", обяснява историкът Момчил Методиев.

През 1989-а стотици хиляди хора влязоха в новите партии и организации, защото искаха демократични реформи, свободни избори, свобода на печата и пазарно стопанство. Но много надежди бяха излъгани. Преименувалите се комунисти продължиха да управляват до 1997-а, реформите се провеждаха под тяхна егида. "Комунистическата номенклатура и нейният репресивен апарат на ДС подмениха политическата си власт срещу скрито обществено и икономическо влияние", обяснява българският евродепутат Андрей Ковачев.

За пълно отваряне на архивите

Разочарованите надежди на стария антикомунизъм се въплъщават най-добре в желанието да се отворят архивите на някогашната ДС. Защото и до днес не всички архиви са достъпни, а едновремешни кадри от структурите на комунистическата партия и на службите за сигурност все още заемат длъжности и постове в държавата, в обществото, в университетите, в медиите и най-вече в икономиката. Точно за това критично говори д-р Валери Кацунов, бивш член на Комисията по досиетата. През последните 30 години продължиха да избуяват плевелите на обвързаността между партията, ДС и организираната престъпност. Включително и поради това, че всички български правителства използват компрометиращите досиета за политическо изнудване и кадруване. Това са все разочаровани надежди, които играят важна роля в днешните протести.

"Ние, гражданското крило на протестите, искаме пълно отваряне на архивите, без никакви изключения: дигитално, онлайн, достъпно за всички. Обществеността трябва да научи как всички правителства са инструментализирали досиетата за собствени нужди. Играта с досиетата, прикриването на собствените хора и целенасоченото дискредитиране на политическите противници след 1990-а година се превърна в част от политическата корупция в страната," казва Минеков.

Професор Велислав Минеков
Професор Велислав МинековСнимка: BGNES

"Отровното трио" настоява за пълно отваряне на архивите от периода 1944-1989 година. Никакви изключения и никакви игрички повече! Би трябвало да се отворят и архивите от 90-те години, съдържащи информация за връзки между държавни структури, едновремешните мрежи на партията и тайните служби и организираната престъпност. "Става дума за прозрачност и контрол, за да се сложи край на обвързаностите и на задкулисието. А това може да стори само едно ново правителство. Ние искаме да съпътстваме този процес с една гражданска организация, да го контролираме и да упражняваме натниск", обяснява Минеков.

Антикомунизмът се нуждае от импулси

Как може да се осъществи всичко това политически? Опозиционният политик Христо Иванов казва пред ДВ следното: "Искаме нова система за проверка на политици, официални лица и държавни служители, но и на обществени институции, медии, университети и училища. Българската държава и обществото имат нужда от нова ценностна система. За да я изградим, трябва да въведем широки проверки, удостоверяващи дали едно лице е подходящо за определена длъжност. Старата партийна и ДС-номенклатура трябва да се изолира от властта, но това е само част от задачата. Другата част е да се проверява за връзки с организираната престъпност, с чужди държави и тайни служби, за лоялност и икономически конфликти на интереси".

За разработването на конкретни мерки партията на Христо Иванов е създала специална работна група под ръководството на конституционалиста Атанас Славов. Досега българският Конституционен съд поставя високи препятствия пред професионалните забрани заради принадлежност към Комунистическата партия или ДС. Пикантната подробност обаче е, че в периода 1994-2002 година поне трима конституционни съдии се оказват бивши агенти на ДС.

Историкът Кристофер Неринг
Историкът Кристофер НерингСнимка: Susanne Schleyer/autorenarchiv.de

С други думи, през 2020-а година една лустрация би срещнала големи трудности. Но представители на управляващата партия ГЕРБ като евродепутата Андрей Ковачев подкрепят това искане. "Макар и късно, лустрацията ще бъде важна крачка към освобождаването на страната от комунистическото ѝ минало", отбелязва Ковачев. Той самият подкрепя всеки опит за промяна на Конституцията, "за да се спре достъпът на комунистически кадри и агенти до високи държавни постове. И законът за престъпния характер на комунистическия режим, който има главно декларативен характер, трябва най-после да бъде изострен", допълва Ковачев.

Но дали тези възгледи и искания могат да се осъществят в реалността? И Велислав Минеков, пък и други са настроени скептично. Защото за подобни реформи има нужда от политическо мнозинство, от промяна в Конституцията, от нови закони. И най-вече от политическа воля. Но откакто България влезе в ЕС вече почти няма политически инициативи в тази посока. Продължаващите протести и огромният натиск, който те упражняват, може би ще дадат нови импулси на този стар и нов антикомунизъм в България. Както казва Велислав Минеков на сбогуване: "Защото все отнякъде трябва да започнем, иначе нищо няма да се промени".

Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата