1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Конвенцията за забрана на противопехотните мини

1 декември 2007

Преди десет години в Отава беше подписано международното споразумение за забрана на противопехотните мини. То забранява производството, търговията, експорта и употребата на този вид оръжие.

https://p.dw.com/p/CVZ4
Сапьори разчистват противопехотни мини в БоснаСнимка: AP
Споразумението от Отава беше уникално с това, че то беше първото, постигнато под натиска на общественото мнение. За първи път в досегашната история през 1997 година неправителствени организации участваха в изработването на международното споразумение. Гернот Ерлер, заместник-външен министър на Германия казва:
Споразумението от Отава, подписано през 1997 г., забраняващо производството, употребата, складирането и търговията с противопехотни мини, спада към най- успешните инструменти на световния контрол над въоръженията. С обхватните забрани и задължителните предписания за разчистване на минни полета и полагане на грижи за жертвите, Отава постави нови норми както от гледна точка на политиката за разоръжаване, така и от гледна точка на хуманитарното международно право. Споразумението от Отава на практика доведе до забраната на цяла оръжейна категория в рамките на десет години."
156 страни междувременно са ратифицирали споразумението и макар, че някои важни държави като САЩ, Китай, и Русия не са сред тях, положителното въздействие на конвенцията се чувства в световен мащаб. Най-чувствително се е променил например броя на жертвите. Вярно е, че в света все още загиват по около 5000 души от притовопехотни мини, но все пак тенденицята на намаляване е съвсем ясно осезаема. До средата на 90-те години противопехотните мини бяха смятани за незаменимо бойно средство, използвано и от въоръжените сили на демократични страни. Под влиянието на студената война, широката общественост и политиците не поставяха легитимността на този вид оръжие под въпрос. Много държавни и недържавни субекти използваха без задръжка противопехотни мини - особено често когато ставаше дума за вътрешнодържавни конфликти, без да се съобразяват с хуманитарните последици от подобни действия. И макар в страни като Афганистан, Камбоджа, Ангола и Мозабмик хиляди хора да загиваха от въздействието на противопехотните мини, западните общества почти не забелязваха тези факти. Това съзнание започна да се променя в редица демократични страни, особено когато през 1991 година американската фондация "Виетнамски ветерани" заедно с германската неправителствена организация "Медико Интернационал" подеха кампания срещу претивопехотните мини. През 1997 г. към нея вече се бяха включили 1000 неправителствени организации в цял свят. Граждани, медии и политици все по-често обръщаха внимание на тази тема. Оттам се засили и натиска върху правителствата, а когато през 1996 г. Германия забрани употребата на това оръжие , тя внесе нова динамика в този процес. Според ръководителя на неправителствената организация Медико -интернационал Томас Гебауер, споразумението от Отава е показало въздействие дори над субекти, които по принцип не са обхванати в международното право - например бунтовници, освободителни армии, самозвани правителства и др. Гебауер казва:
Междувременно има 31 въоръжени групировки в света - в Мианма, Бурунди, Индия, Ирак, Филипините, Сомалия, Судан, Турция, Западна Сахара и др, които са се възползвали от тази възможност и спазват забраните на споразумението от Отава. А това показва, че макар все още да не е постигнат възможния максимум, има методи за намаляване на въоръженията и при променени съотношения на силите."