Корупцията - древна и млада

Еразъм Ротердамски пише в началото на 16-ти век: "Открадне ли някой пари, го бесят. Който обаче завлече обществени пари или трупа огромни състояния от монопол, лихварство и други машинации и измами, е причисляван към знатните хора." От този цитат личи, че корупцията е едновременно древна и млада.

Според изследователката от Гисен Брита Баненберг, която анализирала стотици наказателни дела, свързани с корупция, онези, които дават, и другите, които взимат подкупи, се отличават много по-малко, отколкото се предполага. Тя характеризира двете страни така: "амбициозни, професионално ориентирани, имат принципно легални стойностни представи, но въпреки това предприемат нелегални действия с цел обогатяване."

Безнаказаност на корупционните практики

Изследователката Таня Рабл добавя към това описание и интересния детайл, че мотивът за даването или приемането на подкупи само в най-редки случаи е свързан с финансов недоимък. По-често роля играят фактори като кариеризъм, удоволствието от упражняването на власт, разочарованието от пропуснати шансове за професионално израстване или патологичен нарцисизъм. И разбира се: съзнанието, че извършеното ще остане ненаказано.

Има и йерархия на браншовете, в които подкупите са разпространени: спедиторската дейност, отпадното стопанство, търговията с недвижими имоти, фармацевтичната индустрия, производството на медицинска техника. Може да се приеме, че всичко, което е свързано със строежи, земи и строителни материали също е силно засегнато. Ако една институция има монополни позиции и права да решава кой да бъде допуснат да строи шосета, подземни железници и сметища, тя на практика е предопределена като корупционна.

Политическата корупция в продължение на дълги години се считаше само за проблем на морално пропаднали култури от отвъдалпийски или ориенталски тип, във всеки случай обаче - за проблем на отдалечени, недоразвити и изостанали в традиционализма си общества. А политолозите от 60-те години обявиха корупцията за преходен феномен на модернизиращите се общества. Всъщност демократичните общества с пазарна икономика също са твърде добре съвместими с корупцията. Нещо повече: модерните западни страни внезапно се осъзнаха като основни виновници за причинените от корупцията страдания в Африка, Азия и Латинска Америка.

Анализ на корупционната култура

Един от основните изводи на научната литература е, че модерните институции /регулиращи правото, пазара и парламентарните отношения/ сами по себе си не могат да осуетят корупцията, докато им липсва онази основна нагласа, която гарантира функционирането им.

Юристът Д-р Волфганг Хетцер, съветник на Генералния директор на Европейската служба за борба срещу измамите ОЛАФ смята, че няма рецепта за успешна борба срещу корупцията и че наказателно-правните инструменти не бива да се абсолютизират. В един свят, в който материалното благосъстояние се е превърнало в цел и смисъл на живота, а между работа и доходи не винаги има логична връзка - заключава Хетцер - корупцията става повсеместна.