Коя от тези две Българии е истинската?

И да не искаш да бъдеш поет, случва се да живееш като такъв. Аз отдавна я карам по Димчо Дебелянов:

„През деня неуморно изграждам,

През нощта без пощада руша.“

И то не някакви пясъчни кули, а България. И не става въпрос, че през деня, хванал ръчките на валяка, строя магистрали, а през нощта, хванал дръжките на къртача, ги правя на швейцарско сирене. Не. Става въпрос за неръкотворни работи. За мисли и чувства. За Родината.

Balgaria nad vsichko!

През деня я обичам. Още със събуждането запявам химна; в автобуса, за да не дразня хората, тихичко си го тананикам; облечен в тениска “Balgaria nad vsichko” посрещам и изпращам преминаващите през „Терминал 2“; бия се до кръв с всеки, който каже, че Стоичков е гениален простак.

Заспя ли обаче, превръщам се в див хейтър. Сънувам как от небето валят големи като юмруци въпроси и отговори, опитвам да се скрия в една средновековна българска крепост, но се оказва, че тя е направена от чуплива пластмаса.

Въпрос: Може ли България да произвежда самолети?

Отговор: Не.

Въпрос: Може ли България да произвежда смартфони?

Отговор: Не.

Въпрос: Може ли България да произвежда ябълки и круши?

Отговор: Вече не.

Събуждам се потънал в пот и пускам компютъра. Влизам от форум във форум и се боря до припадък с хейтърите. Те пишат, че само чакаме да се съберат три почивни дни и половин България бяга от България и отива в Гърция. Аз пиша да не ме занимават с тези мързеливи византийци, щото още през 917 година Симеон Велики ги спука от бой при река Ахелой. Те пишат, че ако България е земен рай, баш националистът Волен Сидеров нямаше да се развява по халат в най-скъпите френски хотели. Аз пиша само за французите да не ми споменават, щото тия жалки любовчии сме ги правили за посмешище три пъти. Първия път ги ошашавихме, когато Емо Костадинов им вкара гол в последната секунда; втори път ги размазахме, когато Вежди Рашидов им окупира Лувъра; и трети път ги попиляхме, когато Валерия Велева им показа своя книга на български език.

През нощта заваляват пак онези страшни въпроси и отговори.

Въпрос: Може ли България да бъде правова държава?

Отговор: Не.

Въпрос: Може ли България да има перспектива?

Отговор: Не.

Въпрос: Може ли България да има кадърни и честни държавници?

Отговор: Никога.

Българите ли сме най-велики на света?

Едва дочаквам да изгрее слънцето и тръгвам да нося камъни и цимент за най-новата средновековна българска крепост. В градинката, където се събират нихилистите, държа реч в прослава на великия политик, държавник и художник Бойко Борисов. Показвам копие на неговата картина „Газов хъб“, която краси кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Включвам се директно в историческото предаване на Божидар Димитров с въпроса „Българите ли сме най-велики на света?“. Получавам отговор.

Но идва нощта.

Въпрос: Като нямаме кадърни и честни държавници, не е ли разумно да назначим на тази работа чужденци?

Отговор: Разумно е.

Та така ми минава времето.

През нощта неуморно изграждам,

През деня без пощада руша.