Край на ледниковия период между Вашингтон и Техеран?

Да очакваме ли революция в отношенията между Техеран и Вашингтон 30 години след ислямската революция в Иран? Не бива да изключваме такава възможност, защото, вижда се, че и двете страни вземат това насериозно. Обама показва, че е готов да изпълни дадените по време на предизборната си кампания обещания. А в Техеран, не някой друг, а точно Ахмадинеджад, е решил да се сближи с "големия Сатана", както наричаше доскоро САЩ.

Приближаването има своята цена

Малцина щяха да се учудят, ако тази крачка беше направена от умерения във възгледите си Хатами, заявил желанието си да се кандидатира за президентския пост на предстоящите избори в Иран. Само че, ако Хатами беше сега президент, той едва ли щеше да постигне нещо по отношение на приближаването към Вашингтон, защото всяка една негова крачка в тази посока щеше да бъде спъната от консервативните сили в Иран.

Ахмадинеджад обаче може да разчита на подкрепата на хардлайнерите в парламента и на техния най-висш водач аятолах Али Хаменей. И отново става ясно, че само радикалните сили в Иран могат да предпиремат радикални промени в политическия курс, дори когато става дума за намаляване на напрежението. Ясно е защо: те не се страхуват от противодействието на каквато и да е опозиция.

Е, разбира се, не можем да си позволим да изпаднем в безгранична еуфория заради една красива реч. Защото исканото и от двете страни приближаване има своята цена. Ахмадинеджад вече поиска от САЩ да се извинят за дългогодишната си намеса във вътрешните работи на Иран. Сега той настоява за "разговори при взаимен респект". Подобен е и смисълът в изявлението на Обама, който говори за разговори на "равно ниво".

Психологически бариери

Това звучи добре, но не бива да забравяме, че Вашингтон има и други искания по повод на атомната програма на Иран и отношението му към Израел. Едва ли можем да си представим, че Техеран ще промени досегашния си курс в това отношение. Но пък иранците и американците биха могли на първо време да се концентрират върху теми, при които постигането на компромис няма да е толкова трудно и при които интересите на двете страни всъщност съвпадат.

Например по въпроса за нормализиране на положението в Ирак и Афганистан. А и ще се урони ли достойнството на Вашингтон, ако изрази съжаление за дългогодишната си погрешна политика спрямо Иран? Най-напред обаче трябва да се изгради взаимно доверие. Едва тогава може да има резултат от директните разговори, едва тогава могат да се премахнат психологическите бариери, които съществуват и у двете страни.