Краят на ерата Джуканович?

Черногорският премиер е сред първите в списъка на най-дълго управлявалите държавни и правителствени ръководители. Преди него са само политици като Роберт Мугабе, Али Хаменей и Хун Сен, а много след него са Александър Лукашенко, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. От 25 години Джуканович е средоточие и център на политиката в малката балканска страна Черна гора - ту като премиер, ту като президент. Той е бил всичко, което пасва на духа на времето: млад комунист, националист, идеолог на отцепването на страната от Сърбия преди десет години, а днес - и защитник на интеграцията на Черна гора в ЕС и НАТО.

Скандал без никакви последици

Затова не е чудно, че предизборната кампания преди парламентарните избори тази неделя е бедна откъм партийни програми и визии за бъдещето, а залогът е по-скоро в това дали Мило, както черногорците наричат своя премиер, и този път ще остане на власт. "Страната е разделена на привърженици и противници на Джуканович. Едните го подкрепят за нов мандат, а другите искат той да си ходи. Това е изборът, който имат черногорските граждани вече десетилетия наред", посочва журналистът Марко Вешович от опозиционния вестник "Дан". Той определя "модела Джуканович" като неолиберална разпродажба на държавната собственост в тясна връзка с организираната престъпност.

Такива твърдения се подхвърлят толкова отдавна, че вече са станали нещо обичайно за политическия живот в страната. Джуканович отхвърля всички обвинения - включително тези на италианската прокуратура, която го нарочи за патрон на нелегалната търговия с цигари през 1990-те години. Дори аферата "Запис" преди три години му се размина без и косъм да паде от главата му. Да припомним: таен запис на разговор разкри как висши функционери от управляващата Демократическа партия на социалистите си говорят как службите в обществения сектор трябвало да се дават само на верни партийни членове. Британският вестник "Индипендънт" написа по друг повод, че Джуканович е най-богатият политик в света, натрупал пари "по мистериозен начин".

Клиентелизъм, корупция, шуробаджанащина - много са причините за това, най-после Джуканович да бъде свален от власт, твърди опозицията. Досега обаче това не се е случило. Изборните му победи в повечето случаи са така категорични, че той дори си позволява да се подиграва на опозицията, че вече четвърт век не успявала да го катурне. Само че този път нещата са по-различни: "На черногорските граждани им е дошло до гуша от Джуканович", казва Вешович и добавя, че е много възможно опозиционните партии сега да получат достатъчно гласове за широко мнозинство в правителството.

Безнадеждно изпокарани

Точно в това обаче се състои другата част от проблема. В 17-те избирателни листи в страната с 620 хиляди жители са представени не по-малко от 34 партии. Има опасност изпокараната опозиция така да раздроби гласовете срещу Джуканович, че много партии да не преминат трипроцентовата бариера. Освен това противниците на правителството и този път са заети с вечния спор кой от тях предлага "истинска алтернатива" на Джуканович и коя партия се е коалирала с него в миналото, т.е. е била е сателит на управляващата партия. В избирателните райони, където опозицията е печелила на местни избори - например в планинските и бедни северни части на страната - много избиратели вече са разочаровани.

Макар че прогнозите не могат да се смятат за надеждни, Демократичният фронт би могъл, с около 15% от гласовете, да спечели сред опозиционните партии. Демократичният фронт е целеви съюз на една прозападна и една просръбска партия, които от години имат своите постоянни избиратели. Миналата година Демократичният фронт организира множество протести срещу Джуканович, в които се включиха над 10 000 граждани - забележително постижение за град като Подгорица. Само че общото между членовете на Демократичния фронт свършва с въпроса за това дали страната да се присъедини към НАТО. Както и цялото общество, Демократичният фронт е разделен на два лагера: 46 на сто от гражданите подкрепят членството в Алианса, 39% на сто са твърдо против.

През май НАТО взе решение за присъединяването на Черна гора към Алианса и вече започна ратифицирането на протокола от националните парламенти на страните-членки. С интеграцията в ЕС нещата вървят мудно - Брюксел продължава да критикува недостатъците в правосъдието и положението със свободата на печата. НАТО обаче е коз за Джуканович, което личи и от плакатите в предизборната му кампания. Неговото правителство представя присъединяването като "цивилизационен пробив" и окончателно напускане на "сръбската и руската зона на влияние". Че с подобни изявления той гневи руснаците, за Джуканович вече не е от значение. "Една нова негова победа на изборите явно ще намали шансовете за референдум относно присъединяването към НАТО", посочва журналистът Вешович. Дотук черногорският премиер винаги е отхвърлял възможността за такъв референдум.

Честни избори?

По-важно от предизборните теми е да се предотвратят фалшификациите на изборите, категоричен е Борис Раонич, програмен директор на неправителствената организация  "Граждански алианс". Тя е сред наблюдателите на тези избори. В Черна гора се говори, че скрита мрежа от активисти на управляващата партия купува паспортите на избирателите, за да не участват във вота. А същ и това, че се упражнявал натиск върху служители в държавни предприятия да изберат "правилния кандидат".

Няма доказателства за подобни машинации, казва Раонич - нито от страна на опозицията, или от министрите в преходното правителство, нито от десетките функционери на местно равнище или неправителствените организации. От тази гледна точка това ще бъдат първите законни избори след края на комунизма, твърди Раонич. Големи думи и големи очаквания в малката балканска страна.