Краят на ерата Меркел наближава

Нерядко предсказваха края на управлението ѝ. Но ето, че Ангела Меркел е на канцлерския пост вече повече от 14 години. И явно ще довърши и четвъртия си мандат. 

Необходимата подкрепа е налице: мнозинството германци желае Меркел да остане начело на правителството до 2021 година - въпреки критиките, отправяни към широката коалиция.

Светът отдавна не е същият

"Познавате ме" - в предизборната кампания през 2013 Ангела Меркел заложи именно на това изречение. Ще рече: на мен можете да разчитате, при мен изненадите са изключени. Само че днес светът вече не е това, което беше. В Германия политиката е толкова поляризирана, колкото не е била от десетилетия насам: дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) е представена междувременно във всичките провинциални парламенти, в източните провинции дори е втора политическа сила, а в Бундестага е водещата опозиционна партия. Християндемократическата партия (ХДС) изгуби доста избиратели. Още по-тежка беше загубата на подкрепа за Социалдемкратическата партия (ГСДП).

И в международната политика се промениха много неща. Светът стана по-нестабилен. "Отминаха времената, когато можехме напълно да разчитаме на другите", заяви Ангела Меркел през 2017 година, когато Доналд Тръмп постави под съмнение съществуването на НАТО. Година преди това с крехко мнозинство британците бяха гласували за излизането си от ЕС - така наречения Брекзит.

Най-късно от този момент нататък федералната канцлерка вече е била убедена, че "западните демокрации са изпаднали в сериозна криза", казва нейният биограф Ралф Болман. Пак по неговите думи, основната грижа на Меркел сега е "да не остави след себе си една Германия в хаос, но също и - доколкото, разбира се, това зависи и от нея - Европа и света".

Ангела Меркел никога не е била голяма визионерка. Особено ако я сравняваме с френския президент Еманюел Макрон. След като неговите идеи за реформи в ЕС до голяма степен бяха отхвърлени именно от нея, Макрон разбуни сериозно духовете сред северноатлантическите партньори със своето изказване за "мозъчната смърт на НАТО". Много от съпартийците на Меркел тайно се надяваха германската канцлерка поне мъничко да се "зарази" от лидерския устрем на Макрон и вместо да влага толкова много усилия в потушаването на кризи, да поставя повече собствени, германски акценти.

Между любовта и омразата

И все пак: Ангела Меркел допринесе за някои промени. Да не забравяме, че като жена тя направи успешна кариера в една до неотдавна патриархална партия. Меркел обаче не иска да бъде възприемана като "феминистка". През 14-те години на нейното управление делът на жените-депутатки в Бундестага дори спадна значително - от 42 на 31 процента. От друга страна тя целенасочено подкрепяше политическата кариера на други жени: Анегрет-Крамп Каренбауер, наследила Меркел начело на пратията, Урсула фон дер Лайен, междувременно избрана за председателка на ЕК, Юлия Кльокнер, която днес е начело на земеделското министерство.

Меркел доказа, че умее да взема гъвкави и прагматични решения, както посочва и нейният биограф Болман. Като физик тя държеше на ядрената енергия, но след катастрофата във Фукушима канцлерката реши да заложи на други енергийни източници. Канцлерката прие и идеята за хомосексуалния брак. По време на нейното управление беше отменена всеобщата задължителна военна служба.

Но нито едно друго нейно решение не предизвика толкова противоречиви мнения, колкото това от 2015 година. Годината, в която Германия отвори границите си за стотици хиляди бежанци. С това решение Меркел си навлече омразата на мнозина. Но други видяха в нея истинска спасителка на западния свят. В края на 2015 година списание "Тайм" я обяви за личност на годината, докато в същото време у дома привърженици на АзГ излизаха на протести срещу нея.

Независимо от всичко това, Ангела Меркел и днес е най-популярният политик на Германия - макар и често да се чувства самотна на върха. Тя е свела политическите си ангажименти до участията си в международни срещи и все по-рядко се появява в публичния живот.

Юрген Тритин от Зелената партия смята, че Меркел все повече ще измества фокуса върху европейската политика. "Тя ще се концентрира изцяло върху германското председателство на ЕС през втората половина на 2020 година", казва той.

Какво ще завещае Меркел на Германия?

Какво ще бъде политическото завещание на Меркел? Болман смята, че сегашната канцлерка би желала да бъде запомнена като "жената, превела Германия през много кризи - финансовата, кризата в еврозоната, тази в Украйна и бежанската криза". "При това сравнително успешно, успявайки донякъде да съхрани стабилността на системата, и да направи страната и партията си по-либерални и отворени. Макар че цената за това беше висока: днес в Бундестага имаме една дяснопопулистка партия", казва той.

Канцлерката вече няма много време за постигане на нови цели. Нейното постепенно оттегляне от ежедневната политика подсказва, че - поне вътрешнополитически - тя няма такива намерения и оставя инициативата все повече в ръцете на Крамп-Каренбауер. Но дали тя ще наследи Меркел на канцлерския пост? Одобрението за нея не е особено високо, а части от собствената ѝ партия открито се обръщат срещу АКК, както наричат Анегрет Крамп-Каренбауер в Германия. Но който и да наследи Ангела Меркел един ден, тя или той със сигурност ще установи колко високо е вдигната летвата.