Краят на "Хинденбург"

Превърнато в днешни пари, един билет за презокеански полет с "Хинденбург" е струвал между 10 000 и 25 000 евро. Но полетът си е струвал парите, защото въздушният гигант е предлагал невиждан за онова време лукс: двуместни каюти с душ-кабина, ресторант с 10 маси, салон (с олекотен алуминиев роял), специално помещение за пушачи, панорамен етаж за наблюдение и т.н.

"Дирижабълът, който е бил наречен на името на германския президент Паул фон Хинденбург, първоначално е разполагал с 50 легла, които в началото на 1937 са увеличени на 72. Конструкторите на летателния уред са създали един луксозен летящ хотел в напълно модерен дизайн. За столовете и креслата са използвани алуминиеви профили, облечени в червена или оранжева дамаска. Масите също са били от алуминий.

Творение на архитекти

Цялата мебелировка на борда на дирижабъла е дело на дизайнерското бюро на Фриц Аугуст Бройхаус, който твърдо се противопоставя на идеята, обзавеждането да е издържано в бомбастичния стил на двамата водещи архитекти на Хитлер - Паул-Лудвиг Трост и Алберт Шпеер. Тънките стени на летателния съд били украсени с картини от известния берлински професор график Ото Арпке, използвал за целта техника за рисуване върху коприна. Мотивите си той заимствал от околосветското пътуване на предшественика на "Хинденбург", цепелина LZ-127, които показвали изгледи от Китай, Аляска както и карта на света с маршрутите на цепелините.

"Хинденбург" започва редовни пътнически полети през май 1936 г. и за 12 месеца извършва 37 рейса над Атлантическия океан. Обикновено пътуването траело два дни и половина, в зависимост от посоката на вятъра. При попътен вятър максималната скорост е достигала 150 км/ч, а най-краткото прелитане е отнело 43 часа. В западна посока - от Франкфурт на Майн до Ню Йорк - средно пътуването е отнемало 60 часа, и около 50 часа на връщане. За пътниците това означава две нощувки в кабини с двуетажни легла. Стълбата за горното легло е била изработена също от олекотен алуминий по технология, която е изпреварвала времето си.

Революционни нововъведения

Сгъваемата табуретка, която е била единствената мебел в кабината освен стълбата, е била издържана в модерен класически стил. В салона за пушачи Ото Арпке е бил подредил изложба за съвременното въздухоплаване - от нереализирания проект на Франческо де Лана-Терзи за летателно устройство от сфери с вакуум, през първите образци на въздушни балони с нагорещен въздух на братята Монголфие до различните Цепелини.

Тъй като резервоарите на "Хинденбург" били пълнени с водород, а не както първоначално било предвидено с хелий, на борда важели строги противопожарни правила. Пушенето било позволено само в специалното двойно изолирано помещение за пушачи, при качване в дирижабъла от пътниците са били изземани всички цигари, кибрити и всякакви устройства, които можели да предизвикат искра. Всички членове на екипажа са били задължени да носят специални антистатични дрехи и обувки с изолирани подметки.

Строги мерки за сигурност

Кухнята била оборудвана с електрически уреди, имало е изрична забрана за всякакви открити източници на топлина и светлина. На електрически принцип работели и запалките в помещението за пушачи. Пътниците имали право на максимум 20 кг. багаж, огромните куфари-гардероби не били приемани на борда. Ограничения имало също и за въздушната поща - пратки с размери, по-големи от 50х50х100 см, не били качвани на цепелините.

По времето на катастрофата с "Хинденбург" в строеж се е намирал неговият събрат и точно негово копие "Граф Цепелин". Той обаче никога не полита с пътници, защото междувременно използването на водород за пълнене на дирижабли е било забранено, а заместването му с хелий се оказва икономически неизгодно.

АГ, ДПА, АФП, ДВ, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова