Крехкото либидо на българския данъкоплатец

Парите най-много се свидят, когато държавата, на която ги предоставяш, щедро ги раздава през съмнителни сделки, заменя земи в твой ущърб, а ако може да купи нещо за по-малко пари, пуска офертата в коша и се снабдява на топ цени. Накратко: прахосва събраното от данъци, такси, осигуровки и т.н. Хем е в криза и й трябват пари, хем подарява дивиденти на енергоразпределителните дружества на стойност 450 милиона лева или продава парцели и гори в най-привлекателните си курорти за стотинки, които хората вече не вземат и като ресто.

Т.е. даваш своите все по-трудно изкарани пари на някой, който ги прахосва, а после се оправдава: не съм виновен, подведоха ме, няма да се повтори. Иска ти се да вярваш, ама на другия ден чуваш пак същото.

Простите схеми на крадене функционират най-добре

Премиерът Борисов огласи простичката схема: НЕК купува енергия за 90 лева, продава я на енергоразпределителните дружества за 88 лева, а крайният потребител я купува за 146 лева. И така НЕК генерира огромни загуби от милиард и двеста милиона лева, а енергоразпределителните дружества – чудесни приходи. Още милиони изтичат по застрахователни пътеки в сектора. Ако се сложи край на чудесния и ефективен план за източване на енергетиката, цената на тока едва ли ще се понижи, но приходите в бюджета ще са за милиони левове.

Европейската комисия отново заплашва България със санкции, защото е оказвала неправомерна “помощ” на хора, които не се нуждаят от помощи. Всъщност заменките, за които става дума, повече приличат на подаръци.

И тук е тънкият момент: когато Брюксел глоби София заради ”помощите”, кой ще плати глобата? Данъкоплатецът. Кой друг! Как и кога държавата ще си прибере парите от неизгодните сделки, сключвани от нейните висши чиновници? Mинистерството на земеделието изпрати за проверка в прокуратурата 5000 сделки, сключени между 1998 и 2009 г., за 450 000 декара земеделски земи. Работело се е с размах.

А при управлението на тройната коалиция нещата излязоха напълно от контрол. Сделките продължиха и след влязъл в сила мораториум в началото на 2009 година. “Седем замени за общо 3543 дка са подписани от Стефан Юруков за само 6 работни дни от 16 до 23 януари”, написа тогава "24 часа". И изчисли, че “скоростта" на заповедите на шефа на Агенцията по горите е била 590,5 дка дневно. А само от една сделка държавата бе загубила 8.5 милиона лева.

Сега вече казват, че мнозина били виновните... Е да, не можеш да ощетяваш и да крадеш съвсем сам. Трябва да имаш покровители, трябва да разкешваш по веригата. Ама това го знае всеки в Банкя.

Но как се разследват толкова сделки?

И в какъв срок? И така, данъкоплатецът стиска палци държавата да си прибере парите, за да напълни хазната, иначе ще трябва пак от него да ги извадят. Някак. Но ако в понеделник ликува заради поредното разкрито безобразие, в сряда вече не разбира какво ще последва, а в петък му става ясно, че май нищо не следва. Я Констиуционният съд, я президентът, я предишни, я сегашни министри – всички слагали пръти в колелата на реформата. Но от това на данъкоплатеца не му става по-леко, а се чувства като последен глупак. Скандалът в енергетиката e тъждествен на този в топлофикация. И двата грабежа ще увредят и без това крехките граждански рефлекси и стремежа към общ просперитет, а не само към солово оцеляване.

Ето затова е ниско платежното либидо на българския данъкоплатец, затова неохотно изпълнява задълженията си и все отлага, а като ги занемари съвсем, си намира оправдание. А и какво либидо при толкова грижи?