Защо БСП става опасна и за бъдещото правителство

Оставката на лидерката на БСП Корнелия Нинова е закъсняла. Под нейното ръководство партията претърпя поредица тежки изборни загуби, а резултатите от парламентарния вот на 14.11.2021 показват, че столетницата не само е далеч от златните си години, а се превръща във второразрядна политическа формация. През 2017 „БСП за България” имаше 80 депутата, а сега вероятно те ще бъдат 26.

Националният съвет на БСП ще заседава на 20.11. непосредствено преди втория тур на президентските избори. Нинова има влияние в съвета и той може би ще удовлетвори исканията ѝ: да остане председател на партията поне до януари 2022, когато въпросът за ръководството бъде решен на конгрес; да получи мандат за преговори с ПП за сформиране на редовен кабинет.

Атаката срещу Радев ще му създаде проблеми

Как обаче Нинова би „влязла” в тези преговори при положение, че фактически обвини формацията на Петков и Василев за бедите, които напоследък сполетяха БСП? Нинова хем „поема цялата вина” за загубата, хем заяви: „Новата президентска партия „Продължаваме промяната” отне 10-15% от БСП”. Около служебния кабинет се е разположило задкулисието, каза тя по бТВ във вторник и не отговори дали би гласувала за Радев на балотажа. Атаката на Нинова срещу Радев най-малкото ще му създаде главоболия точно преди втория тур на 21.11.

Радев долетя в президентството на крилете на БСП, след като получи доверието на Нинова. Авиаторът изглеждаше в продължение на години като най-успешният политически ход на председателката на столетницата. Той бе ключов аргумент защо тя трябва да продължи да води, въпреки недобрите резултати на парламентарни, местни и европейски избори. Сега „инвестицията” изведнъж се оказва опасен нож с две остриета, който (уж) пробожда БСП и застрашава властовите позиции на Нинова.

Радев води убедително пред проф. Анастас Герджиков. Ала една объркана и разкъсана от вътрешен конфликт БСП може да направи уязвим сегашния президент. Герджиков направи силна кампания и не трябва да бъде подценяван. ДПС вече се зарече да работи срещу Радев на изборите. Етническата партия показва отлична форма и силна мобилизация както на президентския вот (лидерът им Карадайъ е трети в надпреварата), така и на парламентарния (прогнозни 34 мандата при 29 в 46-ото НС). От значение за ДПС е също помощта, която му оказа Ердоган и падането на ограничението от 35 секции за гласуване извън ЕС. Има опасност също много от привържениците на Радев да помислят, че всичко е предрешено, че победата му е „в кърпа вързана” и да си спестят разходката до изборните секции.

"Горещи призиви" Нинова да остане лидер?

Нинова се опита да разсее подозренията, че ще повтори хода, който тя използва след слабото представяне на евроизборите през 2019, когато първо обяви оставката си, но после я оттегли, след „горещите призиви” на нейни привърженици. Ако спечели подкрепата на Националния съвет и БСП се превърне в част от формулата на редовно правителство, Нинова ще има по-силни преговорни позиции в началото на 2022, когато би трябвало да заседава конгресът. Не би било изненада, ако успее да „финтира” отново противниците си и намери начин да запази властта си.

Не е напълно изключено обаче вътрешната опозиция да успее да наложи по-ранно, спешно провеждане на конгреса. Ако това се случи, форумът може да промени правилата за избор на председател на партията (т.е. да се върне старата система на избор от конгреса, а не от членската маса на БСП). Последният конгрес на столетницата обаче показа голямото влияние на Нинова, а пандемията и неприсъственото гласуване могат да затруднят маневрите на опонентите ѝ. По-важното е, че днес тя размахва пред функционерите на БСП апетитния морков на властта; със сигурност мнозина в БСП отдавна мечтаят за министерски кресла.

Ако БСП бъде оглавена от хора, които потърсят сближаване с ПП, последиците могат да бъдат диаметрално противоположни. Първо, превземане на столетницата отвътре от Петков и Василев – с този „кръвожаден призрак” плаши Нинова. Дали обаче обезличаването на БСП вече не е факт?

БСП може да повлияе отрицателно

Да, харвардските възпитаници са много неща, но не и леви хора, ала тук може да се репликира, че и БСП на „Орбан в пола” не е лява партия. Вторият, много по-оптимистичен за БСП, вариант е този, при който се разгръща реално партньорството с ПП, ефектът е синергичен, като той включва и стабилна формула в изпълнителната власт и НС. За това, обаче има смисъл да се говори едва след като партиите на протеста сглобят кабинет.

Най-злощастният вариант за БСП е този, при който „левите консерватори” на Нинова, хората, близки до ПП, готовите на колаборационизъм с ГЕРБ и/или ДПС, както и други клики влязат в продължителен, остър конфликт, който парализира партията. От гледна точка на сегашната конфигурация на политическите сили, дълбоката ерозия на БСП би се отразила негативно върху перспективите пред партиите на промяната да конструират нещо смислено и устойчиво в изпълнителната власт.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.