Кримската епопея: как беше евакуирана Бялата гвардия

По време на Гражданската война в Русия през лятото на 1920 година Червената армия фактически е превзела цялата територия на страната. „Белите“ държат само Крим. Но и той е завоюван през ноември 1920-а.

Заповедта за евакуацията от Крим на белогвардейските части и на цивилните граждани е издадена на 11 ноември, но подготовката започва още през април – съгласно секретна заповед от щаба на генерал Врангел. В началото се смятало, че трябва да се осигурят плавателни съдове за 60 хиляди души в пристанищата на Севастопол, Ялта, Феодосия, Евпатория и Керч – със съответните запаси от гориво и продоволствия. Но бързо станало ясно, че не достигат нито кораби, нито въглища, тъй като в действителност трябвало да бъдат транспортирани около 100 хиляди души, включително бежанци. А и тази цифра се оказала невярна – реално евакуираните с различни видове плавателни съдове били 146 хиляди, от които 29 хиляди цивилни лица.

Имало ли е паника?

В редица съветски филми евакуацията на „белите“ от Крим е представена като паническо бягство на обезумяла тълпа и пълен хаос. Очевидци обаче описват съвсем друга картина.

„Първото, което бих искал да отбележа, е липсата на паника“, пише например известният в миналото социалдемократ и бивш министър на труда в кримското правителство Петър Бобровски. А френският политик Дамиен де Мартел нарича евакуацията „проведена великолепно“.

Веднага след като генерал Врангел издава на 11 ноември заповедта за евакуацията от Крим, започва планираната и предварително подготвена от неговия щаб операция. Заповедта се отнася за „всички, които са били свързани с армията – семействата на военните, чиновниците и всички, които са били застрашени от пристигането на врага“.

Основният проблем на евакуацията от Крим

Най-голямата заслуга за организацията на бързо и добре проведената евакуация е на вицеадмирал Михаил Кедров, командир на евакуационния флот, известен специалист по морска артилерия. Впоследствие той емигрира във Франция и завършва инженерство, а през ноември 1920-а година напуска Севастопол едва след края на евакуацията.

Разбира се, такава масова евакуация не е имало как да мине напълно гладко. Отделните ексцесии били факт: оставяли жените на брега, хвърляли излишния багаж в морето, качвали се на борда по въжетата – но това са отделни случаи с цивилни граждани, объркани от страх и не знаещи какво ги чака.

Основният проблем бил друг. Още в заповедта ставало дума за неизбежното „голямо струпване по параходи“ и други „тежки изпитания“, очакващи тези, които напускат пределите на Русия. Реалността се оказала още по-сериозна: тези, които се опасявали от отмъщението на „червените“, били много повече, отколкото се предполагало. Параходите били претоварени, пълни с хора били и палубите, и трюмовете, и мостиците.

На парахода „Саратов“, например, който бил предназначен за максимум 1860 души, имало над 7 хиляди. А и по другите плавателни съдове положението не било по-различно. Санитарно-хигиенните условия били ужасни, водата и храната не стигали.

Червеният терор в Крим

Разказът за евакуацията няма да е пълен, ако не споменем и онези, които не са успели, или не са поискали да емигрират: бившите военнослужащи, представителите на дворянството, дейците на неболшевишки партии. Мнозина се доверили на уверенията на червеноармейците, че няма да бъдат наказвани онези, които "честно и доброволно преминат на страната на съветската власт. Гарантираме пълна амнистия“, обещавали червените. Но Ленин се възпротивил и издал с телеграма указания за „безпощадна разправа“.

И веднага след влизането на Червената армия в Крим започват масовите разстрели на тези, които болшевиките смятали за класов враг. По официални съветски данни, само в големите градове на Крим са били разстреляни над 56 хиляди души. Известният писател Иван Шмелев и историкът Сергей Мелгунов представят данни, според които убитите в Крим са общо 120 хиляди души. В излязлата през 1997 година „Черна книга на комунизма“, съставена от френски историци, се говори по този повод за „най-масовите убийства през цялата гражданска война“.