Кристално ясно

За този случай няма да прочетете в доклада на Европейската комисия. Той не е свързан с някое от многобройните скандални задкулисни назначения, с поредните провали в съдебната реформа или пък с шумни мегадела. Но не по-зле от тях обяснява защо изводите в доклада на ЕК отново са силно критични, а и илюстрира някои от основните характерни черти на българското правосъдие.

В случая става дума за дребен провинциален мошеник-рецидивист. Героят от русенския ъндърграунд Бисер Миланов, известен с прякора „Петното”, бе така досадил на всички с хулиганските си „подвизи” през последната година, че когато няколко дни преди публикуването на доклада той бе арестуван, вероятно мнозина са останали доволни. Всъщност обаче, този арест предизвиква повече неприятни въпроси, отколкото облекчение.

Арестът бе предшестван от телевизионен репортаж, в който Миланов и неговите сподвижници се държат изключително грубо, агресивно и заплашително с репортерка, отишла да ги попита защо месеци наред са обсебили чужд имот без да плащат наем и въпреки ясно изразената воля на неговата собственичка. Репортажът свидетелства и за твърде съмнителната реакция на полицията. Повикана от Миланов, тя се отзовава „на мига”, след което отвежда телевизионния екип до полицейското управление под ескорт, докато самият Миланов се придвижва самостоятелно с луксозен джип, подарен му неизвестно от кого.

Как се отклонява внимание

Излъчването на репортажа предизвика светкавична и масирана реакция от страна на цялата правоохранителна система. Още същия ден по обед при Миланов и групата му бе изпратена специализирана полицейска част в пълно бойно снаряжение - сякаш става дума за особено опасни и въоръжени престъпници. Освен това те бяха зрелищно натръшкани по очи на земята, „закопчани” и натоварени на полицейските камионетки не къде да е, а точно на жълтите павета пред парламента, и не кога да е, а точно когато заради поредния протест там се бяха събрали камерите на всички телевизии.

Това превърна случая „Петното” в кристално ясен пример за показността, която трябва да отклони вниманието от бездействието, безсилието и липсата на реални резултати в борбата срещу престъпността. В случая обаче показността е най-малкият проблем.

Да си припомним

Още същия ден стана ясно, че главният прокурор е изискал "всички преписки, касаещи действията на Бисер Миланов, на територията на цялата страна", като "поводът е отправени заплахи към журналисти”. Такива „поводи” обаче и преди е имало много.

Например жалбата на живеещата в чужбина собственичка на превзетата къща. След като с нотариална покана предупредила Миланов и групата му да напуснат, на жената ѝ било казано, че трябва да внимава за семейството си, че ще ѝ „се случи случка” и че е по-добре да не се прибира в България, „защото може да остане тук завинаги”.

Или пък случаят, при който същата група обикаляла с джипа си около софийската джамия и призовавала от мегафон за саморазправа с „черните”.

Или като случая с жената, която била заплашена с убийство по време на антиправителствен протест в градинката около Народното събрание. Именно заради тази закана за убийство два дни след зрелищното му задържане Миланов получи официално обвинение от прокуратурата, а на следващия ден съдът го остави в ареста за постоянно. Престъплението, за което става дума обаче, е извършено още през юли миналата година - кристално ясен пример за онова закъсняло правосъдие, което е тъй характерно за България.

Но и това не е най-големият проблем. По-важно е защо обвинението е отлагано толкова дълго и дали и сега щеше да се стигне до него, ако не беше споменатият телевизионен репортаж.

Из битието на Миланов

В продължение на почти година Миланов (и неговото Национално движение, нарекло се гръмко „Свобода”) се беше ангажирал с поредица „граждански” активности, неизменно обслужващи, волно или неволно, днешните управляващи. Най-напред се представяше като едно от активните лица на народното недоволство по време на февруарските протести. Връщайки се към онези дни, сега, след като беше арестуван, той заяви: "Управляващите поне едно благодаря можеше да кажат, че им свалих Бойко Борисов".

Няколко месеца по-късно Миланов и хората му системно се опитваха да провокират агресия и насилие по време на антиправителствените протести, като същевременно бяха сред най-активните и отблъскващи лица на може би най-отвратителното явление на 2013 година - т.нар. контрапротести.

Същевременно той очевидно бе поел ангажимент да придава масовост на някои съпътстващи „прояви”, като „спонтанните” протести пред Висшия съдебен съвет с искане за оставка на неговия член Камен Ситнилски, или пътуващото телевизионно шоу (с перспектива да се превърне в партия) „България без цензура”.

Миланов, който се хвали, че не е прочел нито една книга, защото "който върви по следите на другите, не остава път след себе си", пое роля и в имитацията на „диалог с гражданското общество”, която трябваше да легитимира днешното правителство на фона на масовите протести. Той бе редовен участник в различни дебати и форми на „гражданско участие” и без никакви притеснения бе приет от самия министър-председател като партньор в бутафорните му срещи с „протестиращи”. На една от тези срещи предложи на министъра на вътрешните работи услугите на своето движение за справяне с „така наречените интелигентни протестиращи, които са за свалянето на кабинета” - доброволни отряди, съставени от негови хора, „да разкриват и залавят всички организатори, които обслужват интереси на Джордж Сорос". Вярно, това предложение беше отклонено, но пък авторът му бе оставен месеци наред да върши безобразията си необезпокоявано и безнаказано.

Избирателно правосъдие

И така до телевизионния репортаж, който направи тези безобразия прекалено явни за всички. Сега вече Миланов носи повече вреди, отколкото ползи. Затова, след като си изигра ролята си, вече може да бъде прибран от сцената. И изведнъж прокуратурата се сети да изиска „всички преписки, касаещи действията му” - кристално ясен пример за така характерните за българското правосъдие избирателност и конюнктурност, които от своя страна будят много основателни съмнения за зависимост.