Критиците на Черни и техните врагове

През май тази година, когато в "Страната на розите" бушуваше „справедливият гняв” от несправедливата обида, нанесена й в Брюксел с инсталацията, представяща България като „чугунено клекало от турски тип”, авторът - чешкият художник-модернист Давид Черни, направи любопитно признание в български всекидневник. Той разказа, как чешки националисти няколко пъти се опитвали да разрушат негови творби, призна че е давал интервюта, с които оскърбявал Чехия, чешкия национализъм и чехизма и накрая изрази удивление, че 20 години по-късно все още съществуват комунисти, които „дори разполагат с власт”.

Гражданският гняв за черното платно

Сега в сочения като оазис на етническото разбирателство и културата исторически град Пловдив, кметът и други влюбени безумно в нацията си местни активисти, обявиха в прав текст, че Черни не е желан в Пловдив, защото се бил „изгаврил с България” и заплашиха, че с подкрепата на полиция и „възмутени граждани” няма да му бъде позволено да изложи черното платно, с което български евродепутат от крайна националистическа групировка в крайна сметка го беше принудил да покрие „клекалото” в Брюксел . Всичко това се случва само седмица, след като в резултат на родолюбив обществен и медиен подем, патриотична фадрома разруши потайно в късна доба един подобно „оскърбителен” и глуповат паметник, издигнат в частен двор в никому неизвестното дотогава селце със звучното име „Славянци”.

Тези прояви щяха да звучат по-скоро комично на фона на икономическата криза и проблемите около настъпващата зима, ако в тях не прозираха класическите „детонатори”, които посткомунистическите националисти все по-често използват за различни цели. Защото да забраниш на творец да показва произведенията си в европейското културно пространство е първа крачка към налагането на цензура и репресии в собствената ти страна. А оттам нататък следва всичко онова, което Европа и Балканите все още си спомнят с ужас.

В търсене на националната символика

Да, Давид Черни е скандален художник. Неговата обърната с краката нагоре стиропорна реплика на патрона на чешките земи Св. Вацлав в пасажа „Луцерна” или увисналата отчаяно на греда фигурка на Ленин под стряхата на стара къща в центъра на Прага, не само вбесяват националистите и комунистите, но хвърлят милионите посетители на чешката столица в европейски възторг и на никого от тях през ум дори не му минава да омаловажи чешкото национално достойнство.

В Пловдив, както е известно, чуждестранните туристи не обръщат внимание на заемащия цяло тепе съветски монумент или на патетичните соц-порти на Панаира, а питат и снимат с камерите си бронзовия веселяк Мильо, „седнал” предизвикателно на Джумаята или цигуларя Сашо Сладура - знакови скулптури, които са трън в очите на същите, които преследват Черни в родината му и в България. Всъщност, тези „същите” в Чехия и България никога няма да разберат за какво става дума. Надеждата е в по-умните и младите. В истинските европейци, сиреч.