Куба и САЩ: една стъпка напред

Във Вашингтон, както и в Хавана пилоните вече са поставени. Когато на тях се издигнат и националните флагове на двете страни, президентите Обама и Кастро могат да се поздравят с успеха: възобновяването на дипломатическите отношения между Куба и САЩ след повече от половин век ледников период се посреща с одобрение в целия свят. Слага се край на един анахронизъм.

Препятствия и съпротива

Това е обаче само една начална стъпка по дълъг и труден път, осеян с препятствия. Най-малкото от тях е това, че за разлика от кубинския си колега американският президент трябваше да получи за ремонта на американското посолство в Куба най-напред одобрението на един съпротивяващ се конгрес. Примерът е символичен с това, че най-силният човек в света е зависим от съгласието или несъгласието на парламента си относно всяко свое решение. За да предприеме следващите стъпки, Обама трябваше да чака цели 40 дни, докато Конгресът реши дали да отхвърли или не решението му Куба да бъде зачеркната от списъка на терористичните държави. Онзи, когото желае да назначи за посланик, също не може да бъде назначен без одобрението на парламента. А и ембаргото срещу Куба няма да бъде премахнато, ако Обама не успее да преодолее съпротивата на партиите, представени в Конгреса.

Демокрацията е мъчително трудна работа. Авторитарните лидери по света често се отнасят презрително и високомерно към усилията за постигане на компромиси, към безкрайните вотове и контролни механизми, които в техните очи са израз на слабост и лицемерие. Да демонстрираш сила, да си победител – за много политици това е толкова по-важно, колкото по-неубедителни са аргументите, с които си служат. Така в някои страни в Латинска Америка сближаването между Куба и САЩ бива представяно като поражение на империализма и победа на кубинската революция.

Шансове и реалности

Правителствата на Венецуела, Аржентина, Никарагуа, Ел Салвадор имат основание за безпокойство, защото новата ориентация на американската политика поставя под въпрос дълго изгражданите образи на врага. Сближаването с Куба трайно подобри имиджа на САЩ, промени политическия климат на континента, обнови значението на Организацията на американските държави и даде нов шанс на САЩ. Решението на Куба за сближаване със САЩ е обяснимо на свой ред на фона на икономическите проблеми на страната, още повече изострени от упадъка във Венецуела.

Не е случайно, че кубинското правителство засили репресиите срещу опозицията, в последните седмици и месеци зачестиха, както никога досега, произволните арести. Сигналът е ясен: във възобновяването на дипломатическите отношения със САЩ Куба вижда единствено шанс за набавяне на така необходимата й твърда валута. За промяна на политическата система и дума не може да става.

Скептиците в американския Конгрес, недоверчивите сред кубинската опозиция и кубинските емигранти са прави: сближаването на Куба и САЩ не е победа на демокрацията. Възобновяването на дипломатическите отношения обаче открива нови възможности за пряк обмен между двете страни и хората. Открива шансове за диалог. Демокрацията не се нуждае от театрални победи.