Културата не можела да се яде...

Проливни дъждове бяха причината за срутването в Помпей на къщата на гладиаторите преди по-малко от месец. През март пък се срути част от двореца на Нерон в Рим. Резултатът: опозицията поиска вот на недоверие срещу министъра на културата Сандро Бонди. Не само опозиционерите, но и много граждани виждат в тези случаи метафора за политическата, икономическа и морална разруха на страната под управлението на Силвио Берлускони.

Бюджетът за култура - смешно нисък

Италия е страната с най-много културни паметници, според световното културно наследство. Една шеста от него се намира именно на Апенините. Съвсем естествено е населението да се гордее с този факт. История на изкуството е задължителен предмет още в училище. За големи изложби хората пристигат от много далеч и безропотно се редят на огромни опашки. А и повечето от тези паметници са основен фактор в туристическия бранш, който съставлява 12% от БВП на страната.

С оглед на това бюджетът за култура е твърде нисък - едва 0,18 на сто, докато във Франция например той възлиза на 1%. Лошото отношение на политиците към културното наследство е всъщност тема от десетилетия насам. За жалост обаче при настоящото правителство положението не само не се подобри, но дори се влоши драматично.

Да ви звучи познато отнякъде?

През 2008 година бюджетът за култура бе съкратен от 2 милиарда евро на 1.7, като се очаква догодина да падне до 1.4 милиарда. Заради кризата редица министерства трябваше да понесат съкращения, но е видно, че за Берлускони и сие културата е на последно място. Наскоро финансовият министър Тремонти дори си позволи да заяви с ехиден тон, че в крайна сметка културата не можела да се яде... Не ви ли звучи познато отнякъде?