Купиха ли САЩ Майдана?

Преди седмица в Донецк празнуваха една година от основаването на така наречената „Народна република”. Сред официалните гости беше и Жан-Люк Шафозер от френския „Национален фронт” на Марин льо Пен. От трибуната той каза: „Майданската революция беше предварително подготвена. Госпожа Нюланд определяше членовете на украинското правителство. САЩ искат да разделят Европа”. Друг оратор, германският журналист Мануел Оксенрайтер, пък каза, че медиите в Германия разпространяват неверни информации за положението в Донбас. Двама европейци, чието мнение съвпада с позицията на повечето руски медии.

Като косвен отговор на казаното от Оксенрайтер, германският седмичник „Ди Цайт” публикува обширна статия под предизвикателното заглавие „Купиха ли американците Майдана?”. Тази статия, между другото, беше веднага преведена и препечатана от руския сайт inosmi.ru, който се смята за близък до Кремъл. Предлагаме Ви част от тезите на авторките Алис Бота и Керстин Коленберг:

Когато Украйна и САЩ се сближиха

За да разберем отношението на САЩ към Украйна, трябва да се върнем назад във времето. През 1991 година президентът Джордж Буш-старши беше на посещение в Киев. Студената война беше приключила с победа на Запада, Съветският съюз все още съществуваше, но вече се клатеше. Какво оттук насетне? Буш нямаше интерес от тотален срив на Съветския съюз. Опасяваше се, че в региона занапред няма да има сила, която да поддържа реда. Така че президентът на САЩ застана пред депутатите от украинския парламент, които напираха за независимост, и ги предупреди да не изпадат в „самоубийствен национализъм”. Но на украинците това изобщо не им направи впечатление. През декември те гласуваха за своята независимост - в рамките на всенароден референдум, проведен включително и на полуостров Крим. Вашингтон нямаше как да игнорира този факт и отношенията между двете страни започнаха да стават по-близки. В сътрудничество в Русия украинските ядрени оръжия бяха ликвидирани, а украински военни тръгнаха на обучение в САЩ. През втората половина на 1990-те години Украйна не поддържаше с нито една друга страна толкова тясно военно сътрудничество, колкото със САЩ. Укрепнаха връзките с НАТО, украинците започнаха да мислят за членство в организацията, при това дори под управлението на руския съюзник Виктор Янукович. А руснаците сякаш не се тревожеха особено.

Но тази идилия не продължи дълго. Защото икономическите и политическите реформи в Украйна буксуваха, властта си оставаше корумпирана, а американците постепенно започнаха да губят интерес към страната. Този интерес се пробуди повторно едва след Оранжевата революция през 2004 година. Новият президент Виктор Юшченко беше ориентиран на Запад. Той се яви като гарант за по-близки отношения със САЩ - навярно и поради това, че съпругата му беше отраснала там и дори известно време беше работила в Държавния департамент.

САЩ дърпат конците в Украйна?

Тъкмо по онова време се роди тезата, че САЩ дърпат конците в Украйна. В британския вестник „Гардиън” журналистът Иън Трейнър отправи обвинението, че цялата предизборна кампания на Юшченко била американско производство. Трейнър привеждаше доказателства, свързани с електорални наблюдатели и протестни групи, които били платени с американски пари. Говореше и за прогнозни резултати от изборите, също финансирани от Америка. Малцина поддържат тезата на Трейнър, но сред тези малцина е влиятелният професор по политология Джон Миърсхаймър от Чикагския университет. Според професора, Вашингтон продължава политиката на намеса във вътрешните работи на Украйна и до ден-днешен - десет години след Оранжевата революция. Миърсхаймър е убеден, че протестите на Майдана, които доведоха до свалянето на президента Янукович, са били подготвяни повече от година с помощта на много пари от американците, пише „Ди Цайт”.

В няколко свои статии във „Форин Афеърс” и в „Ню Йорк таймс” самият Миърсхаймър обвинява Запада, че не разбира стратегическия интерес на Русия в Украйна. Така, както САЩ не биха допуснали Канада или Мексико да влязат във военен съюз, ръководен от друга велика сила, така и Москва не желае Украйна да влезе в НАТО, пише професорът. И предлага Украйна в крайна сметка да получи неутрален, буферен статут, подобен на австрийския през Студената война. Статията в „Ди Цайт” също цитира Миърсхаймър и прави едно лаконично обобщение:

Едни пари и един телефонен разговор

„С други думи: в Украйна имаше преврат. „Америка искаше смяна на властта, защото ѝ беше важно да увеличи влиянието си върху Украйна”, казва професорът. На това място от историята винаги се говори за една голяма сума и един телефонен разговор.

Пет милиарда долара - тази сума споменава помощник държавният секретар по външната политика на САЩ Виктория Нюланд в разговор с американския посланик в Киев на 28 януари 2014 година - само седмици преди свалянето и бягството на Янукович. Нюланд освен това разсъждава по въпроса кои хора от опозицията трябва да влязат във властта - така, сякаш това зависи от самата нея. Тези факти излязоха на бял свят, понеже разговорът е бил подслушан - очевидно от украинските тайни служби, лоялни към Янукович, които го и разпространиха. Пет милиарда долара. На пръв поглед - огромна сума. Но дали е достатъчна, за да се купи цяла революция? Тези пари са изхарчени в периода 1991-2014 година. По-голямата част идват от Държавния департамент на САЩ и от държавни организации като USAID. Тази агенция получава бюджетни пари и е длъжна да се придържа към указанията на президента. Сиреч - тя е политически инструмент. И, разбира се, винаги действа с някаква цел. Но как се изразходват нейните пари в Украйна?

Киевското представителство на USAID се намира в края на града, на територията на американското посолство. Гигантска сграда с висока ограда. Заместник-шефката на офиса Ан Мари Ястишок непрекъснато е принудена да отговаря на този въпрос: за парите. „Ние не финансираме революции, ние подпомагаме гражданското общество и НПО,” обяснява тя. „Не сме финансирали нито Оранжевата революция през 2004 година, нито протестите на Майдана през 2014. На площада бяха излезли украински граждани, вдигнали се срещу корумпираното правителство.”

Милиардите на Америка

През 1992 година, по покана на тогавашното украинско правителство, USAID започна работа в Украйна. Същото се случи и в Русия, Грузия и редица други постсъветски страни. „Тогава си мислехме, че ще останем най-много 20 години, защото тук всичко ще цъфне”, спомня си Ястишок. По онова време Америка финансира с много пари различни проекти за насърчаване на демокрацията: обществени групи срещу корупцията, електорални наблюдатели, експертна помощ за депутати. Много повече пари обаче САЩ дават за подпомагане на здравеопазването, за екопроекти и за съживяване на икономиката. През последните години сумите непрекъснато намаляват. През 2011 те все още възлизаха на близо 200 милиона долара, а през миналата година бяха едва 86 милиона. За тази година обаче предвиждат малко повече пари.

В обобщение: през последния четвърт век интересът на САЩ към Украйна вечно се колебае. В един период изглежда важно да се помага на едно демократизиращо се общество, в друг пък - на стратегическия противник на Русия. Ако през следващите месеци ситуацията отново ескалира, политиката на Америка навярно ще се промени за пореден път, а Барак Обама отново ще се замисли над въпроса за евентуалните оръжейни доставки. Просто защото неговите политически противници и дори част от политическите му приятели ще настояват за отговор на един съществен въпрос: ще позволи ли Америка всичко това на Путин?