Къде е дясна България?
20 октомври 2013Десните избиратели в България са най-много спрямо всички останали. Това беше отново потвърдено през миналата седмица в ново изследване на агенция Маркет линкс, правено за германската фондация "Конрад Аденауер".
Според данните от изследването повече от 30 на сто от българите се самоопределят като хора с десни или дясноцентристки политически възгледи. Малко под 26 на сто са тези, които твърдят, че са с леви и лявоцентристки възгледи. Изследването е проведено в периода юли-септември и отразява един от най-големите парадокси в българския политически живот - че страната се управлява от хора и идеи, които не се споделят от повечето й граждани.
Изследването свидетелства и за размаха на общественото недоволство в почти всички сфери. Според данните 81,7 на сто от анкетираните смятат, че България се развива в отрицателна посока, 58,5 на сто са недоволни от начина, по който се управлява страната, а 47,7 на сто твърдят, че не могат да влияят върху реалните политически процеси. Ако това изследване беше спряло дотук без да добавя нищо повече, то вече в достатъчна степен би отразило плачевното състояние на обществените нагласи. Страна, в която близо половината граждани твърдят, че нищо не зависи от тях, а проблемите на страната са огромни, изглежда близо до ръба на катастрофата. На този фон е любопитно как десните избиратели си представят изход от положението. За една трета от тях например ГЕРБ е добре да се превърне в обединител на десните партии. 17 на сто смятат, че ГЕРБ трябва да продължи сам в политиката, като най-голямата партия в дясното пространство.
Кои са десните?
"Проблемът с този род въпроси е в това, че не знаем кои точно са хората, които се обявяват за десни", каза за Дойче Веле заместник-председателят на ДСБ Петър Москов. "Вече няколко години сме свидетели на това, как много хора се самоопределят като десни, без в действителност да бъдат такива". Москов напомни, че месеци наред социолозите обсъждат как биха се отнесли десните избиратели към евентуалния съюз на Реформаторския блок с ГЕРБ. "Такъв въпрос обаче не стои", добави той, като уточни, че е "абсолютен противник на подобен съюз". "Както ДСБ, така и Реформаторският блок, искат системна алтернатива на начина, по които съществуват партиите в България, а това изключва обединение с ГЕРБ", каза още той.
Подобна теза защитава и Тома Биков от Изпълнителния съвет на Движение "България на гражданите": "Отношенията с ГЕРБ наистина са голям въпрос за десните избиратели, виждаме това в няколко изследвания. Хората са разделени и по въпроса за фигурата на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Затова, ако изобщо приемем, че обединение с ГЕРБ е необходимо, съществува риск от това двамата лидери на ГЕРБ да се превърнат в пречка за обединението на десните сили. В Реформаторския блок имаме консенсус по въпроса, че Борисов няма право на втори шанс. Най-малкото, което се очаква от него, е да заяви отсега, че не иска да бъде министър-председател".
Според Тома Биков ГЕРБ не е партия, с която е мислимо обединение около съществените политически въпроси: "Реформаторският блок предложи редица икономически мерки, които не са коментирани от ГЕРБ, защото най-вероятно не са и четени. Предстои да обявим и предложенията ни за мерки в съдебната реформа, и аз съм сигурен, че реакцията ще бъде същата. За какво тогава можем да говорим?"