Кървави деяния: тайните служби и техните убийства

На 3 януари тази година САЩ убиха иранския генерал Касем Солеймани. На 23 август миналата година в Берлин пък беше убит чеченският емигрант Зелимхан Хангошвили – най-вероятно от руските тайни служби. На 2 октомври 2018 година тайните служби на Саудитска Арабия убиха в Истанбул журналиста Джамал Кашоги. Тази серия от убийства може да бъде продължена с още атентати, отвличания и покушения. Включително и в Германия.

Очевидно Европа е застигната от една шокираща вълна убийства, зад които стоят тайни служби. И сякаш няма надежда положението скоро да се подобри. „В близко бъдеще ще има по-скоро повече, отколкото по-малко такива убийства“, прогнозира бившият шеф на германското външно разузнаване BND Герхард Шиндлер в рамките на дискусия, проведена в Германския музей на шпионажа.

Една от причините се крие в разпадането на международно установения ред. Великите сили САЩ, Русия и Китай се конкурират с амбициозни регионални лидери като Иран и Саудитска Арабия. И вече се пипа доста грубо. „Познатите механизми за мирно уреждане на конфликти, все по-често отказват. Изправени сме пред опасността от нормализиране на убийствата, извършвани от тайни служби“, предупреждава германският депутат от ХДС Патрик Зензбург.

Редица държави използват убийствата съвсем съзнателно

Нека все пак не забравяме, че държавите открай време използват инструмента на целенасочените убийства. Русия, Израел и САЩ през последните 30 години често посягаха към него. В Европа след края на Студената война всичко изглеждаше спокойно, но тези времена явно са отминали.

Тайните служби извършват убийства по различни причини. Операции като убийството на Солеймани или израелските акции срещу Хамас и Хизбула имат за цел да навредят на потенциален военен противник. Обикновено идеята е да се предотвратят бъдещи атаки, без да се влиза в същинска война.

Но понякога такива убийства се извършват и като акт на отмъщение или възмездие. Това важи за убийствата на Кашоги и Хангошвили, за покушението срещу Скрипал или пък за израелските атентати срещу нацистки военнопрестъпници. В тези случаи целта е да се накаже някой, да се запуши нечия уста и същевременно да се отправи символично публично предупреждение. Кои лица са застрашени от подобни покушения? Те могат да бъдат групирани така: военни противници, политически дисиденти или опозиционери, тайни агенти, сменили фронта.

Съществува и един специфичен проблем. „Целенасочени убийства" – това звучи като нещо прецизно, но всъщност много често загиват и съвсем невинни хора. Едно английско семейство по случайност влиза в контакт с нервно-паралитичното вещество, предназначено за бившия руски агент Сергей Скрипал – и умира. В Норвегия израелските тайни служби убиват един съвършено невинен минувач, понеже го смятат за опасен ислямист. А при атаката, извършена с американски дрон, беше убит не само генерал Солеймани, но и други хора, оказали се на неподходящо място в неподходящо време. При „целенасочените убийства“ винаги съществува сериозна опасност от колатерални щети.

Не всички осъждат целенасочените убийства

Каква е поуката? В държави като Германия, където смъртното наказание е забранено, моралното възмущение срещу такива убийства е особено голямо. ООН също най-редовно осъжда подобни целенасочени убийства, както направи с случаите с Кашоги и Солеймани. САЩ, Израел или Русия обаче изповядват един по-различен юридически възглед: че борбата срещу тероризма и срещу други опасности им дава правото да извършват убийства зад граница. Още повече, че тъкмо тези държави през повечето време са замесени в различни военни конфликти, които застрашават сигурността им. Това е сериозен проблем, от чието решаване днес сме по-далеч откогато и да било преди.

Германия все още остава относително настрана от новата тенденция. Целенасочени убийства се извършват най-вече в кризисните региони на света - в Близкия изток, в Афганистан или в Украйна. Но глобализацията, миграцията и нарастващото напрежение между Запада и Русия постепенно пренасят проблема и към Германия. Убийството на Хангошвили и отвличането на виетнамския функционер Трин Ксюан Тан през 2017 година в Берлин са предвестници на лоши времена.

*Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата "77-те най-големи митове в шпионажа".