Кървавите полета

Безброй са книгите за нацистките и съветските престъпления. Младият американски историк Тимъти Снайдър обаче е успял да намери съвсем нов подход към тази така позната тема. Снайдър се отказва от стандартния национален наглед, а вместо това разказва историята на едно пространство: "кървавите полета" - това е областта между Централна Полша и Западна Русия, в която между 1933 и 1945 двата режима избиват 14 милиона цивилни граждани. В този котел на смъртта се развихря една машина за изтребление, която придава на Втората световна война мащабите на най-кръвопролитния конфликт в историята.

Снайдър започва своя анализ на "кървавите полета" (Timothy D. Snyder. Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin) с политиката на глада на Сталин от началото на 30-те, описва големия терор в СССР през 1937/38, подялбата на Полша между Германия и СССР, последвалата война между двете страни, избиването на съветски военнопленници, борбата срещу партизанското движение, Холокоста и накрая гоненията в Източна Европа. Голямото достойнство на тази книга е, че разглежда нацистките и съветските престъпления в тандем, като отчита перспективата и на източноевропейското население.

Уникално изригване на насилие

Само допреди 10 или 20 години подобен подход би бил равносилен на академично самоубийство. Но с времето се променя и характерът на историографията. Тъкмо млади историци прокарват нови пъртини, като предлагат нови гледни точки и разглеждат не така емоционално масовите престъпления през Втората световна война.

Който се интересува не само от морални преценки, но и от научни прозрения, той е принуден да избере сравнителния подход. Това се отнася особено за историята на Източна Европа, където първо комунистическият, после националсоциалистическият и после пак комунистическият терор доведоха до уникално изригване на насилие.

С други думи, който се интересува от станалото в Полша, Беларус, Украйна и Прибалтика, той не може да разглежда изолирано нацистките и съветските престъпления. Снайдър извежда убедително, например, тезата, че нееврейското население на Полша е пострадало от германската окупация точно толкова, колкото и от съветската.

Партизанската война в СССР също не се състои само от германските жестокости. В Западна Украйна полската Отечествена армия, украинските националисти и съветските партизани воюват колкото срещу германците, толкова и помежду си. Само в Беларус преди и след освобождението партизаните избиват за назидание и възмездие десетки хиляди мирни хора. Всичко това не релативира мащабите на германските престъпления, но показва колко е страдало от двата режима тъкмо населението на Беларус; до края на войната половината от беларуското население е било избито или депортирано от германците и съветите.

Логиката на войната

Работата на Снайдър обаче също се оказва засегната от един стар проблем на изследванията върху Холокоста: войната и логиката на бойните действия намират твърде малко място в анализа на престъпленията. Войната остава на заден план в монографията на Снайдър, въпреки че, както авторът сам отбелязва, почти половината от войниците, паднали през Втората световна война, загиват именно в "кървавите полета".

Вярно е, че избиването на войници и избиването на мирни хора често е взаимосвързано и трудно може да се разчлени. Достатъчно е да споменем престъпленията на Вермахта при отстъплението му от окупираните страни, които изобщо не се споменават в студията.

Ала динамиката на бойните действия оказва въздействие отвъд идеологическите намерения и при избиването на военнопленници и борбата срещу партизаните. Безпощадните боеве на Вермахта срещу Червената армия довеждат до невиждано радикализиране на насилието. Естествено, трябва да се запитаме защо тези боеве са били толкова по-брутални, отколкото по другите бойни полета. Още един въпрос, който не получава отговор в иначе превъзходната книга на Тимъти Снайдър, чийто главен принос е, че заостря вниманието върху сходствата и различията между нацисткия и комунистическия терор.

Timothy D. Snyder: Bloodlands: Europe Between Hitler and Stalin