Късогледството като държавна политика

Става дума за около 25 поста в Националния осигурителен институт, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Агенцията за приватизация, Сметната палата. Управляващите твърдят, че не само са в "правото си", но са и задължени от закона да попълнят тези органи. Само че те отлагаха това си задължение месеци, а в някои случаи и години. Преди обаче да видим защо с такова усърдие се впуснаха да го изпълняват точно сега, е важно да си дадем сметка за какъв тип органи става дума.

Независимост на книга

Това са органи, които са призвани да следят за спазване на фундаментални за функционирането на целия обществен организъм правила, да регулират и контролират дейности и сектори, свързани с огромни публични ресурси. Значението на тези органи налага при избирането им принципи като мандатност и ротация, за да се осигури най-важната гаранция за това, че те ще служат на обществото и закона – тяхната независимост.

Както и много други неща обаче, в България тези принципи до голяма степен съществуват само на книга. Най-напред заради съответните закони, според които тези органи се избират с обикновено мнозинство, което пък е предпоставка за зависимост от политическата конюнктура. После тази предпоставка често се превръща в реалност, както и в момента.

Предизборно трудоустрояване

Но да се върнем на въпроса защо сега, в края на мандата. Възможно е дългото отлагане на някои от назначенията да е било резултат от липсата на сделка между трите крила на коалицията. Още от началото на мандата си те си разпределяха властовите ресурси и облагите от тях след дълги и понякога драматични пазарлъци и извиване на ръце. Сега обаче се действа бързо и единно.

Мнозина твърдят, че бързането е, за да се "трудоустроят" някои от многобройните, чакащи на опашка, "наши" хора. Тази теза донякъде се потвърждава от наличието между избраниците на голяма група, главно червени депутати. За тях явно няма място в новите кандидатдепутатски листи, може би заради основателното предположение, че червената група в следващия парламент ще е значително по-малка.

Окопаване във властта

Основният мотив обаче е друг. Поставянето на свои хора в самия край на парламентарния мандат означава чрез техния нов, пълен мандат в съответните държавни органи да се запазят директните властови лостове в сфери с важен обществен интерес и контрола върху важни отношения, решения и огромни ресурси. Означава опит за запазване на поне част от изплъзващата се власт.

Впрочем, този мотив е още по-очевиден при готвеното окопаване в други две важни институции – Националната здравно-осигурителна каса и Българската народна банка. Понеже за избор там по закон е рано, ще бъде измислена причина за предсрочно прекратяване мандатите на сегашните и избор на нови шефове с нови пълни мандати.

Освен всичко друго запазването на властта в тези органи дава възможност и за заличаване на следи и избягване на отговорност за действия и бездействия при употребата на властта. Мотив, който обяснява много неща и при паралелните усилени назначения в съдебната власт.

Всичко това, разбира се, не се прави за пръв път. Никога обаче не е ставало по-такъв масов и безогледен начин. Затова няма да е чудно, ако от своя страна следващите управляващи (в случай, че са различни от днешните), подтикнати от тази безогледност, намерят начин с прекрояване на закони да провалят сегашните назначения и да ги заменят със свои. Това също няма да е за пръв път.

Най-страшният резултат от спешното кадруване, на което сме свидетели, е унищожаването още в зародиш на крехките опити за някаква демократична нормалност, трайното подкопаване на държавността в името на конюнктурни интереси. Нещо като късогледство, превърнато в държавна политика.