Лeтни взривове

Първо бяха, взривовете в Челопечене, после станахме свидетели на словесните бомбардировки от Брюксел в доклада на ЕК, за да гръмне поредната бомба отново във военен склад - този път във военните заводи "Арсенал"-Казанлък. И някъде между тях се настани бомбата, която взриви един ядрен експерт, изнесъл обезпокоителни данни за корупция в АЕЦ-Козлодуй.

Да започнем отзад-напред

Вярно е, че твърденията на въпросния експерт, който впрочем от 20 години отговаря за качеството на ядреното гориво в Козлодуй, не са доказани. Но проблемът, описван от него, попада в сферата на възможно най-широкия обществен интерес не само в България, но и за Европа, и оттук би следвало медиите веднага да "захапят" темата и да не я оставят, докато не бъде разнищена докрай. Особено в традиционно слабата откъм сериозни новини лятна политическа пауза този сюжет би трябвало да е истински летен подарък за медиите. Тяхното мълчание обаче е меко казано странно, обезпокоително и с нищо неподсказващо, че България е страна със свободни медии. Реагираха пак чуждите медии - най-малко две германска обществени телевизии заснеха репортажи по темата, която българските медии продължават да пренебрегват напълно незаслужено. Българската преса например предпочита да публикува папарашки снимки на Ахмед Доган на някакъв плаж, или дава приоритет на новини, че парламентът отново щял да купува нови коли, че се повредил бойлерът на някакво семейство, или че куче отново нахапало дете. Търсейки

обяснение за мълчанието на българските медии

около сюжета с АЕЦ-Козлодуй се сетих, че от години атомната централа дава пари за реклама в масмедиите. Не се сетих обаче за нито един аналогичен случай в чужбина, държавна ядрена електроцентрала да се саморекламира, особено ако тази централа е и монополист на пазара, какъвто е случаят с Козлодуй. И още нещо се сетих - че когато става въпрос за създаването на "медиен комфорт", напр. за политиката или бизнеса, България е доста напреднала страна и може да се похвали със завидни успехи и с конкретни примери.

Твърденията на Георги Котев засега остават недоказани. В България обаче не липсват

примери за корупционни практики

в големи държавни предприятия. Така например остават съмненията, че взривовете във военните складове край Челопечене от преди месец е трябвало да прикрият липси, дължащи се на кражби на муниции. Друг пример са документите за далавери в държавната ТЕЦ-"Марица Изток" 2, постъпили наскоро в прокуратурата. Очевидно и за нея няма покой през горещниците - там сега проучват, дали мълнията, подпалила друг военен склад - този път в завод "Арсенал"-Казанлък - наистина е резултат от гръмотевична буря.