Латвия в клещите на рецесията
27 февруари 2009
От бума към свободното падане - така може да се характеризира сегашната ситуация на Латвия. Малко преди настъпването на новата година страната се оказа пред фалит. ЕС и МВФ отпуснаха спешен кредит от един милиард евро за спасяването на почти фалиралата банка Парекс, но й наложиха условия на железни икономии. Едно от условията беше, заплатите в публичния сектор да бъдат намалени с 15 процента.
Как се стигна дотук?
Съвсем до скоро Латвия беше европейски шампион по икономически прираст, независимо, че изходното му ниво беше относително ниско. Целият балтийски регион привличаше много инвеститори от Запада и особено от Швеция и Финландия. Но постепенно, и доста преди фалита на банка Парекс, се стигна до силно прегряване на цялата икономика. Заплатите и инфлацията нарастваха едновременно, а пазарът на недвижими имоти в Рига се разду от спекулативни цени.
Кристоф Розенберг, директор за Източна Европа в МВФ, казва: "Икономическият прираст беше тласкан много силно и от различни фундаментални фактори, като например присъединяването на страната към ЕС, въвеждането на европейски правни норми и пазарна икономика, които пък повишиха ангажимента на чуждестранните банки и достъпа на страната до евтини кредити."
Игра на богаташи
Широко разпространените в Латвия шведски банки допълнително тласкаха кредитирането и допринесоха за възникналия дисбаланс в икономиката, при който износът и производството почти изцяло загубиха своето значение. Икономиката се носеше напред, тласкана от спекулативни сделки с недвижими имоти и бързо потребление на кредит. Скъпи германски автомобили, луксозни стоки, големи къщи - латвийците се надпреварваха да си играят на богаташи, макар икономиката им да беше твърде далеч от съответното ниво. Но само банките ли бяха виновни за всичко това? Икономистът Мортън Ханзен казва:
"Банките носят отговорност за прекалено лесното раздаване на кредити. Но има и други фактори - например поведението на хората. Редно беше те да се замислят: в състояние ли съм да връщам кредитите, които съм взел и нормално ли е всяка година заплатата ми да нараства с по 35 процента? Поводи за критика към правителството има също, и то много. В добрите години се стигна до прегряване на икономиката. Мнозина казваха, че това трябва да се прекрати, но никой не направи нищо."