monarchie demokratie

Британските коментари за събитието на седмицата, годежа на по-следващия престолонаследник Уилям Уиндзор с Кейт Мидълтън, приличат на експертизи за вярното лекарство за един болен пациент - монархията. Народът все още е привързан към кралството, своята най-стара и достолепна институция. Но не от вчера съществуват опасения дали тази институция има бъдеще и колко ще издържи тя отвъд житейската граница на сегашната кралица.

Чарлз не е особено популярен

Принц Чарлз, престолонаследникът, изглежда не беше най-добрият отговор. За бъдещия Чарлз ІІІ беше и е почти невъзможно да се профилира в сянката на своята уважавана майка Елизабет ІІ. Той прави, разбира се, всичко по силите си, току-що например публикува книга, озаглавена "Хармония", с текстове по теми като био-земеделието, алтернативната медицина, архитектурата и екологията. Само че никой не би се осмелил да каже, че той е популярен.

Най-голямата му пречка се корени в объркания му личен живот. Преди почти 30 години, посред най-мрачната следвоенна рецесия, кралската фамилия инсценира една приказна сватба - апотеоза на Чарлз и Даяна, който се оказа обаче измамната фасада на една голяма илюзия. Оттогава се рони престижът на британската монархия.

Днес, с една дума, е необходимо обновление. Аристократическият принцип се нуждае от спешен ремонт, кралското семейство - от свежа кръв. Откъде, ако не от буржоазията? В лицето на Кейт Мидълтън Англия изживява важна цезура в своята династична история, тъй като за пръв път от над 300 години насам в държавното семейство влиза една представителка на буржоазната средна класа. Нормалността на Кейт се покрива с естествеността на годеника й, който няма нищо общо със сковаността на Уиндзор. Никакви задни мисли не накърняват романса на двамата млади, които отдавна живеят заедно, без някой да се възмущава от това. Така изглежда мечтата, от която британската монархия черпи сили за устойчивостта си през 21 век.

Същинската тайна на монархията

От друга страна това е потвърждение за същинската тайна на съществуващата от над хиляда години английска монархия - способността й периодически да се преражда. Консерватизъм и реформизъм, традиция и обновление образуват едно цяло, в съответствие със старата мъдрост: да бъдеш консерватор не означава да се вкопчиш в онова, което е било вчера, а да живееш с това, което е вечно.

С годежа на Уилям и Кейт, критиците от ляво, които жадуват за република Британия, се оказват лишени от един важен аргумент: че с растящото си отчуждение от народа монархията била надживяла самата себе си. Очертава се точно обратното, и британците - независимо от непосредствената перспектива за един Чарлз ІІІ - могат отново да се чувстват единни със своята монархия.