Лесно ли е да си български студент?

Ако търсиш в Гугъл информация за студентския празник, трябва да прелистиш поне няколко страници с оферти за купони в страната и чужбина. А в написаното в Уикипедия откриваш петнайсетина реда, от които става ясно, че и този празник, утвърден официално през 1916 година, не оцелява след онзи 9 септември през 1944. Възстановен е отново през 1962 година. И се радва на огромна популярност в България.

Да се очертае общ профил на съвременния български студент е почти невъзможно. Което всъщност е добра новина. Младите българи, решили да продължат да учат и след завършване на средното си образование, днес имат огромен избор. Могат да следват в страната или в чужбина, могат да сменят специалността си „в движение“, да се обучават онлайн, да се възползват от различни програми и стипендии за международен академичен обмен.

Какво се предлага на местния "студентски пазар"?

В България са акредитирани 52 висши училища - твърде много на брой за страна като нашата. Затова и неслучайно през последните години се наблюдава неприятната тенденция предлаганите места за висше образование да надхвърлят сериозно броя на зрелостниците. Така се ражда парадоксът някои не особено престижни висши училища да предлагат „специални условия“ и дори привилегии за бъдещите си възпитаници, но не и големи шансове за бъдеща реализация.

Класацията сред университетите продължава да се води от Софийския университет, който запазва авторитета и привлекателността си и поддържа устойчиво високия си рейтинг. Медицинските академии в София и Варна също привличат огромен брой студенти от страната и чужбина. За разлика от тях Стопанската академия в Свищов, традиционно престижен образователен център, се срина заради феодализирането ѝ от бившия ректор Адамов и заради множеството скандали, с които обрасна: покупко-продажба на дипломи, безцеремонно научно титулуване на приближени хора. С не по-завидна репутация се „слави“ и УниБИТ в София.

Тъкмо поради огромния избор и легитимирането на някои специалности като „особено модни“ (в последните години това са право и икономика, например) се поражда своеобразен дисбаланс в перспективите за професионална реализация на завършилите студенти. Чуват се все по-настойчиво призиви за „държавна поръчка“, „връщане на разпределението“, осъществяване на регламентирани и прагматични контакти между висшето образование и бизнеса и окрупняване на висшите училища.

Разделителните линии

Да се очертае общ профил на днешния български студент е невъзможно и поради факта, че голяма част от младите хора следват в чужбина. Другите остават в България, а причините за избора на тази „учебна дестинация“ се коренят не толкова в недостатъчните финансови възможности на родителите. Вече години наред съществува особеното „олюляване“ между крайния нихилизъм, че в България „нищо добро не може да се случи“, и енергичната решителност, че „кой, ако не ние, трябва да останем тук и да осъществим промяната“. Младите хора много често биват „подмятани“ именно от подобно олюляване на общественото мнение и семейните нагласи. В последно време, подобно на модните специалности, е моден и изборът да останеш да следваш в България: макар житейските решения на младия човек винаги да се оказват предпоследни.

Съществува една доста видима линия на противопоставяне на студентите: едните са „родни“, другите - „чужбински“. И тази линия е просмукана от тънкия цинизъм, че първите са „балами“, а вторите са се „подредили по-добре“ - едно напълно невярно твърдение, породено от конформисткия ни и нагаждачески манталитет на вечни хитреци. В един отворен свят всеки трябва сам да намери мястото, което е най-полезно и за собствената му реализация, и за дълга му да работи приносно за обществото. Същинските разделителни линии и сред българските студенти, и навсякъде преминават между бунтарството и конформизма, между близките и далечни хоризонти, а понеже е празник и купонът предстои, да добавим още една: между студентите, които слушат чалга, и тези, които не слушат.