Либия - на две?
14 април 2011Чисто военно решение на либийския проблем няма. До този забележителен извод стига не друг, а шефът на най-силния военен съюз, генералният секретар на НАТО Расмусен. Това мнение би трябвало да послужи като изходна база за разсъжденията на всички онези, които след заседанието на контактната група в Доха се чудят какво конкретно може да се предприеме. Целенасочените бомбардировки на натовската авиация не успяха досега да свалят от власт омразния самодържец Кадафи. Бунтовниците в източната част на страната се крепят само благодарение на чуждестранната въздушна намеса.
А Кадафи?
От тази патова ситуация е възможен само политически изход. Евентуална ескалация на войната, както настояват Париж и Лондон, би била пряко противоположна на постановената цел на либийската мисия, а именно - защитата на цивилното население. Въоръжаването на бунтовниците, както искат италианците, също не би било разумно, доколкото им липсва всякаква военна подготовка.
Остава единствено алтернативата да се поддържа военният натиск срещу Кадафи при едновременно търсене на политическо уреждане. Диктаторът трябва да бъде принуден да се откаже от властовите си претенции в освободените източни райони на страната. Същевременно съпротивата трябва да бъде в състояние да изгради паралелни правителствени структури в овладените от тях области. В това отношение може да помогнат приходите от износа на петрол, който може да се организира с помощта на Катар.
Капка по капка
Само така малко по малко режимът на Кадафи ще остане на сухо. Едно стабилно контраправителство в един намиращ се под военна защита протекторат в Източна Либия би означавало на първо време разделение на страната. В средна перспектива обаче този оазис на свободата може да обхване цялата страна - особено, ако Кадафи бъде изпратен в изгнание.
Всичко това няма да стане от днес за утре. Военни и дипломати, но преди всичко населението на Либия ще трябва да имат много търпение. Този път обаче е за предпочитане пред една кръвопролитна война.