Лоши ли сме по природа?

Обезглавявания, граждански войни, терористични атентати - такива кадри виждаме всеки ден в новините. И изведнъж започваме да се съмняваме в доброто начало у човека. Неслучайно поговорката гласи, че "човек за човека е вълк". Звяр, който ако веднъж бъде отвързан, започва да се опива от кръвта на другите и става способен на все по-зловещи деяния.

Обикновено безпомощната ни реакция е да кажем, че тези хора са просто болни. Че нямат нищо общо с нас, нормалните. Фактите обаче говорят друго: убийствата, изнасилванията, зверствата, извършвани тези дни в конфликтните региони по света, не са дело единствено на някакви обезумели единични извършители. Цели армии от деца-войници избиват и измъчват хора. Мъже изнасилват групово жени или пък екзекутират "неверници" под одобрителните възгласи на стотици хора. Дали пък семето на насилието не е посято у всички човеци?

Митът за човешкия нагон към агресия

Зигмунд Фройд твърди, че насилието е заложено у човека. Че той се ражда с нагон към агресия. Цели поколения учени са се занимавали с този въпрос. Правени са и изследвания, които са имали за цел да установят дали в човешкия мозък усещането за щастие се променя, когато човек започне да проявява агресия, при това без да е бил провокиран. Изводът от този експеримент: агресивното поведение не дава нищо на средностатистическия психически здрав човек. Или както обяснява проф. Йоахим Бауер, невробиолог и автор на книга за насилието: "Човешкият мозък изобщо не реагира на подобни дразнители. Но много силно му въздейства, когато получава обич, признание и уважение".

Колкото и парадоксално да звучи, научно може да се обясни и следното явление: желанието ни да получаваме признание от другите хора, тоест - мозъкът ни да произвежда положителни импулси, не ни кара задължително да се държим добре с другите. Точно обратното дори: "За да получат признание и уважение, хората са готови да вършат и зло", обяснява проф. Бауер. От което следва, че неврологията може да се окаже в състояние да обясни онова, за което социолозите и социалните психолози говорят отдавна - а именно, че младите хора са склонни да се присъединяват към групи, прилагащи насилие, защото там те се чувстват приети и уважавани, силни и значими. В резултат от което пък мозъкът им реагира с усещане за щастие и удовлетвореност. "Този механизъм се наблюдава и при израсналите в Европа младежи, които се решават да тръгнат на джихад", казва в тази връзка проф. Йоахим Бауер.

Изолацията причинява болка. А болката ражда агресия.

Няма нищо ново в констатацията, че голяма част от хората, склонни към агресия и насилие, са били в един етап от живота си аутсайдери - не са получавали достатъчно внимание от родителите си, били са лоши ученици, чувствали са се дискриминирани в обществото. Много от извършителите имат тъкмо такова минало и в опит да обяснят поведението им медиите го повтарят едва ли не като мантра. Но почти не говорят за това, което причиняват в човешкия мозък изолацията и дискриминацията. "Когато човек се чувства изолиран или унизен, това активизира онези зони в неговия мозък, които реагират и при болка. Което означава, че от гледна точка на човешкия мозък болката е резултат не само от физическо въздействие, но и от социални преживявания като изолация и унижение", казва проф. Бауер.

Неврологията вече знае, че болката е най-силният стимул за извършване на насилие. Причините за това са чисто биологични - за да може да се брани от опасности, човек просто има нужда от способността да бъде агресивен. С човешката еволюция може да се обясни и защо нашият мозък възприема изолацията като болка - та нали нашите далечни предци също са живели в социални общности, а отлъчването от тях е било равносилно на смъртна присъда. "Понеже болката е най-силният стимул за извършване на насилие, е разбираемо защо хора или групи от хора, които са подложени на изолация, са по-склонни към агресия", обяснява германският невробиолог проф. Йоахим Бауер.