Лоялност и разкървавени носове

Само за 48 месеца седемте парламентарни групи на 40-ия български парламент набъбнаха с две нови, а от избраните с пропорционалните листи 240 депутати, в крайна сметка 18 се оказаха независими. За същото време политическото пространство се самопреструктурира така, че с малки изключения /главно на ДПС и БСП/ съставът и окраската на отделните партийни формации се промени почти неузнаваемо.

От 53-мата първоначални народни представители от НДСВ до края на мандата оцеляха 35, а останалите се пръснаха към новосъздадената „Българска нова демокрация” и ГЕРБ. Кресливата „Атака”, която влезе в 40-ия парламент като коалиция с 21 народни представители, се редуцира до 12 членове, а останалите бяха прогонени и набързо смениха възгледи и цвят.

Политическа акробатика

Особено „впечатляващи” се оказаха трансформациите в опозиционната десница. От 37-те депутати от ОДС и ДСБ накрая останаха 27 човека, като десет станаха независими или преминаха на „отсрещната страна на линията”, както на Запад наричат смяната на партийната принадлежност. Другата дясна парламентарна група - БНС - направо се разпадна и беше заличена, а нейните отломки създадоха безрадостно-еклектичния образ на формации като „Лидер”, „Движение Напред” и, естествено, на РЗС.

За сравнение може да се посочи, че в сегашната Камара на представителите на американския Конгрес партийната си принадлежност са сменили 4 -ма, в Сената - петима избрани представители, а през 2005 година само 7 британски парламентаристи са преминали от една в друга партия. При това с ясното съзнание, че подобно решение почти сигурно представлява край на тяхната кариера.

Историята на политическата акробатика в България е дълга и, общо взето, отблъскваща избирателите, които трудно приемат „несъгласията” на дезертьорите с водената от партийните лидери политика. При Иречек в Прага българският литературен архитип Бай Ганьо изплаква най-точно нагласата на партийния хамелеон: “И едните, и другите са маскари. Не се рита срещу ръжен… Не си ли с тях - спукана ти е работата.”

Отново популизъм, отново мръсни трикове

За да си осигурят един /или поредния/ мандат с произтичащите от него благоденствие и власт, местните партийци са готови на всичко, далеч от всякакви понятия за чест и морал. Стартиращият тежък боксов мач на новата предизборна кампания ще бъде изпълнен с популизъм, с уверения за прегърнати нови ценности, с клетви за праволинейност и лоялност, с множество непозволени удари и обичайните мръсни трикове.

Едва ли обаче при болката на ударените кокалчета, ритници отзад и разкървавени политически носове някому ще му мине през главата как така една Меглена Кунева спечели почти мажоритарно мястото си в ЕП без лични нападки и единствено с позитивна експертна кампания. И защо избирателите всъщност безапелационно й повярваха... За повечето локални политици отговорът ще е труден, почти непостижим. А той е повече от елементарен - заради лоялността към политическата й формация и най-вече към избирателите.