Лудостта на империите

Коментар от Ивайло Дичев:

Вероятно сте си задавали въпроса: защо именно Обединеното кралство първо прави референдум за излизане от ЕС? Един от отговорите: защото това е онази голяма империя, която през 19 век владее една четвърт от света. Във въображението на средния британец, който живее с исторически сериали, футболни побоища и онлайн игри, става дума за загубено величие, заменено с безличните чиновници от Брюксел - ония, дето мерят кривината на краставиците. За по-икономически мислещите идеята е да се възстанови Комънуелта, а Англия отново да стане колониален център. С решаващата помощ на братята от Съединените щати.

Подобна имперска лудост виждаме през последните години в много други формати. „Империя“ значи да владееш със силата на оръжието разнообразни народи и територии. Ако приемем това определение, желанието за империя означава да се опълчиш срещу свободната търговия, установеното право, планетарния обмен и пазар - и да диктуваш условия от позиция на силата.

Русия и силната ръка

Първа в тази посока се плъзна Путинова Русия. Там имперските мечтания се изказват, а и практикуват съвсем спокойно. Оставете Украйна, вземете отношенията с Европа: наместо търговия и договаряне - натиск и заплахи. Сякаш става дума за игра с един-единствен възможен изход - или ние, или те. Освен с природни богатства, тази велика страна днес се занимава главно с оръжие, привежда в готовност ядрен потенциал, облита чужди територии, демонстрира версия на мощта си в Сирия и тъй нататък. Дали тази традиционна имперскост им се отразява добре? Вероятно не, щом една цена на петрола може да ги удари така силно. Но пък крайнодесният интернационал, ако така го наречем, вярва в силната ръка. Поживём, увидим. Така или иначе тук винаги си е било така, с малки паузи във времето на Ленин и после на Елцин.

Турция и заразата

Имперската болест е още по-смешна, когато зарази сравнително малка държава като Турция и тя вземе да надува мускули. Всъщност доктрината на освободения премиер Давутоглу за така наречения неоосманизъм съвсем не е агресивна и завоевателна. Той допускаше, че имперската история ще позволи на Турция да осъществи икономическа експанзия и добри отношения с всички съседи. Да, ама имперското минало е винаги двусмислено и изведнъж се оказа, че Турция е в крайно напрегнати отношения с всичките си съседи. Идеята е добра, но никой не иска да си припомня минало, в което е бил подвластен. Ако, например, бяха потърсили път към България не с османската история, а чрез спомена за любимата на Мустафа Кемал, която била нашенка, вероятно сближаването щеше да е по-лесно.

Халифатът и кръвта

Какво друго освен имперска лудост е кървавият нео-халифат в Сирия и Ирак? Жалък и противен опит за реванш на оръжието срещу глобалния ред, за власт, основана на силата и воинската готовност да умреш за каузата. Уж геройство и смелост, а се оказва, че трябва да плащат на бойците си, да търгуват с петрол, с наркотици, може би и с органи, да купуват оръжието, в което се кълнат, ако щете - да качват пропагандните си клипове в американския Ютюб. Това не е никаква империя - това е банда дребни трафиканти, паразитираща в порите на глобалния свят.

САЩ и величието

Да стигнем и до САЩ, на които Доналд Тръпм иска да възвърне величието, включително с подхвърляния, че не изключва употребата на ядрено оръжие в Сирия. Но вгледайте се в политическите му изказвания (ако за този персонаж изобщо важи такъв израз). Той е на практика изолационист - не му трябва НАТО, не вижда смисъл да се намесва в Близкия Изток, иска да строи физическа стена срещу мексиканските мигранти и търговска срещу китайските стоки. Единствената останала глобална империя иска да се откаже от световната си роля. Ако го чуем така, ще видим, че всъщност Тръмп - известен като участник в риалити шоу и реклами - само гъделичка въображението на публиката си с приказки за сила и величие. Всъщност той е изолационист в много още по-голяма степен от Обама, който спечели изборите с програмата за изтегляне от Близкия Изток и дистанциране от Европа. Става дума за реконвалесценция от имперската лудост, а не обратното.

Великобритания и заблудата

И така: Обединеното кралство. Възможно ли е да се възстанови империята на Виктория, над която слънцето никога не залязва? При това без прочутата gunship politics, политиката на бойните кораби, които принуждават велики страни като Китай да отворят пазара си за техните стоки във времето на опиумните войни?

Въпросът е риторичен: никаква империя няма да възстанови Борис Джонсън и ако ще трябва да си взаимодействат с Индия, не е съвсем сигурно кой кого ще залее. Обединеното кралство ще загуби всичките си търговски договори, включително с ЕС, с Китай, със САЩ и както каза президентът Обама - ще трябва да се нареди на опашката и да започне да се договаря от нулата. При това като един много малък партньор в сравнение с половинмилиардния Европейски съюз. Защото постигнатите договори са ценен капитал, а не просто „клякане“, както ги наричат някои родни мислители. Политика се прави или с договори, или с имперската мощ. А днес Великобритания няма имперска мощ. Освен онази, която е почерпена от техния национален спорт - историческите възстановки. Е, ще помечтаят малко, а после, когато шотланците насрочат референдум за излизане от Обединеното кралство, както вече обявиха в случай на Брексит, и те ще запеят: молим ви, не ни напускайте!