Лъжата за Доган и "етническия мир"

Коментар на Емилия Милчева:

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган всъщност трябваше да се поклони на своите привърженици. Онези, които под парещото слънце пазеха почти осем часа желязната порта на имението му в парк "Росенец" от протестиращите срещу унизената държавност. Стотиците избиратели на ДПС, докарани с автобуси и коли, бяха поканени пред портата, но така и не бяха пуснати зад нея. Доган прие само една подбрана малка групичка в двора на резиденцията си.

Узурпатор на "етническата карта"

Именно тези негови верни привърженици, дошли от различни градове на България да го "пазят" от "плажуващите", са хората, благодарение на чиито гласове Доган узурпира "етническата карта" и утвърди стереотипа "гарант на етническия мир" в медийния и политически наратив. Така се роди неписаното съзаклятие за уникалната роля на Ахмед Доган, чиято сила е досущ като светлинния меч на Дарт Вейдър. Следователно не трябва да бъде предизвикван и разгневяван, а напротив - възнаграждаван. Че иначе току-виж станала гражданска война. Това внушение е подсилено от друго - че ДПС и пожизненият му лидер пазят българските турци от ислямизация и влиянието на Турция заради създаване на националистически настроения сред тях. (Задача, изпълнявана от служителите на Държавна сигурност (ДС) при тодорживкова България.) Но фактът, че мюсюлманското вероизповедание в България години наред се издържа от турската Дирекция на вероизповеданията, а десетки джамии се построиха и обновиха също с помощ от Турция, накърнява тази митологема.

Излиза, че липсата на каквито и да било етнически сблъсъци между български турци - основният състав на ДПС, и етнически българи, се дължи на "гаранта" Ахмед Доган, а не на толерантността и зрелостта на хората. Наистина ли? Анализ на инцидентите, при които възниква етническо напрежение, показва, че става въпрос за конфликти с участието на роми - случаите с фамилията Зрънкови във Видин, погромът в Катуница, сбиванията в Гърмен, побоят в центъра на Казанлък и др.

Награди за "гарантите"

Пропагандните тези за "етническия мир" се разменят срещу реални активи, известни като "порции". И тук не става дума за модел на обикновена корупция, а на обвързване в една мрежа на олигарси-политици-прокуратура. С тези порции биват развращавани и много други извън ДПС-кликата, която лидерът на "Да, България" Христо Иванов нарича "Сараите", и от която, според него, премиерът Борисов е във все по-голяма зависимост.

На 7 юли с гумена лодка Христо Иванов и активисти на "Да, България" стигнаха до брега на лятната резиденция на Доган - изключителна държавна собственост по Конституция. Те обаче бяха прогонени оттам от гардове на НСО. Няколко дни по-късно се върнаха заедно със стотици граждани, дошли да ги подкрепят и бяха посрещнати от полиция, жандармерия и привърженици на ДПС. "Видяхме, че МВР се контролира от Пеевски", каза по bTV вчера Христо Иванов, който допусна, че полицията може да е действала с цел да предизвика етническо напрежение, разделяйки демонстрантите на ДПС от протестиращите.

Ту гарант, ту плашило

От времената на тоталитарния режим етническата карта се разиграва като средство за печелене на публична подкрепа. Ако номерът с "етническия мир" не мине, следва този на "връзки с ДПС". При акцията в парк "Росенец" премиерът Бойко Борисов все повтаряше как можело сега да пламнат етнически искри и да стане страшно - но не стана. "След това се оказа, че те си пият заедно и се прегръщат и се целуват, а до обяд ми се струваше, че ще възникне страхотно етническо напрежение", заяви той по-късно. Защо не възникна? Защото, както каза един от протестиращите граждани, "българи, турци, всички тук сме в един кюп" - ниски доходи, завладяна държава. Хората с белите шапки с лого на ДПС мълчаливо се съгласиха с него.

А Борисов обяви, че ДПС и "Да, България" се били съюзили срещу ГЕРБ. Негови подгласници пък обвиниха в същия грях и президента Румен Радев. ДПС направиха същото. "ГЕРБ търсеха провокацията, за да се скрият зад нас, защото имат ред проблеми да решават", заяви председателят на ДПС Мустафа Карадайъ в четириминутно видео, разпространено от партийната централа. Ахмед Доган е символът на ДПС, изрича Карадайъ в същото видео. Едва ли е бил по-искрен. Парчето държавна крайбрежна ивица край палата в "Росенец" е символ на интересите на ДПС в туризма, сделките за "студения резерв" - на апетитите в енергетиката, пристанище "ТЕЦ Езерово" - на способността да се уреждат бюджетни пари за частни нужди.

И ако Доган е символът, "правителството на националното съгласие" е запазена марка на ДПС. Първото такова се помни: правителството на Беров през 1993 година, известно още като кабинета на свързаната с руски интереси "Мултигруп". От известно време депутати от ДПС отново настойчиво лансират тази идея, с известен ъпгрейд - програма за ускорено икономическо развитие, както и национален план за усвояване на милиардите от ЕС за справяне с последиците от COVID-19. Ще стигнат ли тези милиарди до хората "от кюпа"? Защото корените на етническите проблеми са в голямата бедност в България, както отбеляза преди години и вицепремиерът Ивайло Калфин, понастоящем съветник на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.

Доган наистина трябваше да се поклони на хората пред портите му, истинските пазители на етническия мир - за разума и за търпението към елита на ДПС, който близо 30 години маркира търсенето на справедливо възмездие за "Възродителния процес". Но "гарантът на етническия мир" остана при розите и био доматите си - последният пристан на "историческите личности" (по Карадайъ).