Лъжата, с която започна Втората световна война

През август 1939 Райнхард Хайдрих, който малко по-късно става началник на Главното управление по сигурността на Райха, заявява: "Фюрерът има нужда от причина за започване на войната". Планът е бил съвсем простичък: германците да инсценират серия от нападения по границата, които да припишат на поляците. И така да се сдобият с оправдание за нападението над Полша, започнало в ранните часове на 1 септември 1939 година. Най-важната част от плана е било нахлуването в една германска радиостанция, намираща се на границата с Полша. И по-точно в германския град Глайвиц (на полски: Гливице; днес градът е част от Полша).

Кой е Алфред Науйокс?

"Нападението е било ръководено от 28-годишния офицер от СС Алфред Науйокс. На 31 август 1939, около 16 часа, Науйокс получава обаждане по телефона в хотел "Горна Шлезия". От слушалката се чуват думите: "Баба почина". Младият офицер знае: началото на операцията е дадено. Под неговото ръководство в радиостанцията нахлуват шестима мъже. Акцията е представена от нацистите като дело на полски активисти: "Внимание, внимание! Говори полската радиостанция "Глайвиц". Предавателят е в полски ръце. Часът на свободата настъпи." Обръщението продължава цели четири минути. Накрая един от нападателите казва: "Да живее Полша!". Нацистите са искали тези думи да достигнат до целия свят. 

"Това е една потресаваща лъжа", казва по този повод пред Дойче Веле историкът Флориан Алтенхьонер. Той е автор на книгата "Мъжът, който започна Втората световна война. Алфред Науйокс: фалшификатор, убиец, терорист". Провокацията обаче се проваля по технически причини: пропагандното послание на заговорниците е чуто само в района на Глайвиц и не стига до Берлин. Но още същата нощ новината тръгва по други германски радиостанции, които я тиражират. На 1 септември преди обяд Адолф Хитлер обявява пред Райхстага, че Вермахтът е отвърнал с огън. Целта е била нападението над Полша в сутрешните часове на 1 септември да бъде представено като неизбежна защита от страна на Германия, която е длъжна да се отбранява. А инсценираното нападение срещу радиостанцията в Глайвиц на 31 август 1939 година фактически поставя началото на Втората световна война.

След нападението в Глайвиц, Науйокс се издига в йерархията на националсоциалистическия режим. През септември 1939 той оглавява Техническия отдел на Главното управление по сигурността на Райха, под чиято шапка е и зловещата тайна полиция Гестапо. Отделът му се занимава активно с фалшифицирането на чуждестранни банкноти, както и с производството на взривни вещества и декодирането на вражески сигнали. Той ръководи операция по отвличането на двама британски тайни агенти от Холандия.

Две години по-късно кариерата му в Техническия отдел приключва. Той е обвинен в корупция и е изпратен като войник на Източния фронт. Скоро след това обаче е назначен на доста по-приятна позиция: във военната администрация в Белгия поема ръководството на служба, бореща се срещу черния пазар. През 1944 заминава за Дания, където организира редица атентати срещу политически противници. Още същата година той се връща в Брюксел. На 19 октомври 1944 година британски войници задържат Науйокс в Белгия и го взимат в плен.

Година по-късно той е призован като свидетел на процеса в Нюрнберг. По време на разпитите той признава част от деянията си, вкл. за инсценираното нападение в радиостанцията в Глайвиц. Алфред Науйокс обаче отрича да е замесен в деяния, за които може да бъде изпратен на бесилото. Той хвърля цялата вина върху покойния още от 1942 година Райнхард Хайдрих, който бил планирал всичко и издавал съответните заповеди.

Животът на Науйокс след затвора

Алфред Науйокс е предаден на Дания, където да отговаря за извършени там престъпления. През 1949 година е осъден на 15 години затвор, като на втора съдебна инстанция присъдата бива намалена на 5 години. Но още следващата година - през юни 1950 - той е пуснат на свобода, след като датското правителство решава да помилва няколко осъдени германски военнопрестъпници. След като излиза на свобода той се връща в родния си град Кил, а по-късно се установява да живее в Хамбург, където започва бизнес и се жени за четвърти път.

"Науйокс е един от малкото нацисти, които публично разказват личната си история. За него са излезли многобройни публикации в медиите", казва за Дойче Веле историкът Флориан Алтенхьонер. През 1960 в Лондон е издадена неговата биография, в чието написване той участва лично. Заглавието ѝ гласи: "Аз съм човекът, който започна Втората световна война". Книгата обаче така и не е издадена на немски език.

През 1961 се появява филмът на режисьора Герхард Клайн "Случаят Глайвиц", който обаче във Федералната република се прожектира само в студийните кина. В един колеж в Хамбург дори е било организирано мероприятие с "приятелското участие на Науйокс". Директорът обаче го предотвратява в последния момент.

Малко по-късно прокуратурата повдига обвинение срещу Науйокс - това е петият опит да му бъде потърсена отговорност за деянията му в служба на нацисткия режим. Напразно: през 1966 година  Алфред Науйокс умира от инфаркт в Хамбург на 54-годишна възраст.