Льо Пен, Салвини, Марешки - идат ли крайнодесните?

Нямало конкуренция между Матео Салвини и Марин Льо Пен за лидерство на съюза на крайнодесните в Европа, а с унгарския премиер и лидер на ФИДЕС Виктор Орбан вече си партнирали. Това декларира в България, където бе на посещение за втори път през последните 6 месеца, лидерката на френския крайнодесен Национален сбор Льо Пен. Тя призова българите да гласуват на 26 май за избрания от нея партньор - партията „Воля“, демонстрирайки нагледно лозунга на партията си: „Ние идваме“.

Крайнодесните загряват преди старта

Визитата ѝ предшества насрочената за 6 май в Прага конференция „Мир и благоденствие отвъд ЕС“ (Peace and Prosperity Beyond EU), където тя ще държи реч, и изглежда е турне в подкрепа на съюзници и за мобилизиране на гласоподаватели преди определените като ключови за бъдещето на Обединена Европа избори. Седмица по-късно лидерът на „Лига“ и италиански външен министър Матео Салвини организира в Италия среща на европейски патриотични партии от Движението за Европа на нациите и свободите. Поканен е и лидерът на „Воля“ Веселин Марешки.

Запитана вчера за отношенията между нея и Салвини, Льо Пен отговори, че се познават от доста време. „Ние сме партньори, но също така и приятели, много му се възхищавам. Европейското движение няма нужда от лидери, има нужда от нации, от държави. Ще разочаровам тези, които се надяват, че има конкуренция между нас. Има само солидарност“.

Но солидарност има и с Орбан. Лидерката на френските крайнодесни припомни подкрепата, която той получи от нея и крайнодесни евродепутати, когато Европарламентът одобри започването на наказателна процедура срещу Унгария заради подкопаване на върховенството на закона и основни принципи на демокрацията. В Будапеща преди дни Орбан нарече Салвини „най-важния човек в Европа“, подчертавайки, че Европейската народна партия (ЕНП) трябва да работи с бъдещия националистически алианс, иначе щяла да се самоубие.

И това, разбира се, не са приказки от куртоазия, а заявки за бъдещи политически съюзявания.

Защо "Воля"?

Откриването на кампанията на „Воля“ бе официалният повод за визитата на Марин льо Пен. В София пристигнаха също евродепутатът Геролф Анеманс, който е и председател на Движението за Европа на нациите и свободите, Людовит Гога - лидер на словашката партия „Родина“, и Радим Фиала - съпредседател на чешката формация „Свобода и пряка демокрация“. Миналата есен стана ясно, че от букета национал-патриотични формации в България Марин Льо Пен избра да си партнира с най-младата - „Воля“, която дължи присъствието си в българския парламент на корпоративния вот. През годините френската националистка изглеждаше по-близка с „Атака“ на Волен Сидеров, пробва се и с ВМРО на Каракачанов, но накрая се спря на управляваната от бизнесмена Веселин Марешки „Воля“, поканена и за член на Движението за Европа на нациите и свободите.

Тази европейска легитимация на формация, известна като „партията на Марешки“, едва ли ще изведе „Воля“ до желани проценти на вота - и поне до един евродепутат. Три седмици преди изборите социологическите сондажи ѝ отреждат под 2%. Но кампанията ѝ започна с масирана реклама по телевизии, билбордове и сайтове, а пресконференцията на Льо Пен, Марешки и сие бе предавана пряко - чрез платено излъчване по "Канал 3". На нея лидерката на френските крайнодесни повтори, че е избрала „Воля“, защото споделяли едни и същи ценности, „стремеж към свобода, независимост, суверенитет, свободата на българите да избират за себе си това, което искат“. Не бе пропуснат и Марешки, който беше определен като "един от храбрите и смели лидери“.

Емиграцията, а не имиграцията тревожи хората 

В залата, където се развяваха български трикольори и нито едно европейско знаме, Марин льо Пен обяви, че вратата е отворена за „всички, които искат да запазят границите и идентичността си, които са против миграцията и налаганите от ЕС правила“. Но антимигрантската реторика се приема по един начин във Франция, където от години прииждат хиляди и хиляди от бившите колонии в Северна Африка и други държави, и по друг в България, която мигрантите гледат да напуснат колкото се може по-бързо. Проучване на Европейския съвет по външна политика (EСВП), огласено на 1 април, показа, че гражданите на държавите от Югоизточна Европа са обезпокоени повече от емиграцията, отколкото от имиграцията. И България не прави изключение. 

Има и още нещо. Във Франция Националният сбор се представя като борец срещу статуквото, опозиция на управляващите в лицето на президента Макрон и неговата партия, опитвайки да трансформира недоволството на „жълтите жилетки“ в гласове за себе си. Но в България националистите от „Обединени патриоти“ са съдружник във властта, „Воля“ е крепител на статуквото в лицето на управляващата ГЕРБ - помагат за кворума в пленарна зала, гласуват заедно с мнозинството. А слоганът на плаката ѝ за евроизборите „Заедно спираме грабежа“ трудно може да бъде разбран предвид мълчанието по текущите скандали като „Апартаментгейт“ и къщите за гости, строени с европейски средства, които всъщност не са къщи за гости. И тази обективна истина не се връзва с новите националистически премени на представящия се за борец „срещу корупцията и партиите на статуквото“ Марешки. Днес той ползва друга реторика - че „не може да има силна и Обединена Европа, когато част от европейските държави са силно изостанали и бедни“. Такава може да бъде изградена от пълноправни партньори, не от „господари и слуги”. Но за разлика от други крайнодесни в Европа, от „Воля“ не са пуснали в обращение „Не на исляма“. Впрочем, не само те, но вече и „Атака“, които през 2011 г. влязоха в сблъсъци с молещи се мюсюлмани пред джамията „Баня баши“, са я изключили от репертоара си.

Марешки - борец срещу грабежа?

„Не искаме едни нации да бъдат погълнати от други, по-силни и по-богати, не искаме всички да си приличат“, заяви вчера Льо Пен. Макар в този бъдещ алианс на крайнодесните сили всички да си приличат по едно - позитивни към режима на Путин и за отпадане на санкциите срещу Русия. Не могат да бъдат изключени и съмненията за финансиране от Москва, а за някои, като Марин льо Пен, даже не става въпрос за съмнения, а за факти - като известния кредит от 9 млн. евро, взет от руска банка през 2014 година.

Сега сред всички тях се нарежда и собственикът на бензиностанции и аптеки в България Марешки, инкорпориран там по нечия воля - щял да спре грабежа. Като първа стъпка би могъл да посочи грабителите, например.