Македония - държавата без име

Цели 70 години след основаването си тази страна още няма утвърдено име. Сама официално се нарича „Република Македония”, мнозина я назовават просто „Македония”, а ООН използва съкращението БЮРМ – „Бивша югославска република Македония”.

„Откривайки първото Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония, на това историческо место, на тази историческа дата, аз съм силно развълнуван. През премрежените си очи виждам да се вълнува цялата македонска земя, виждам всички македонски реки от Пчиня и Вардар до Места и Бистрица да се разплискват, за да измият срама от многовековното робство, та да бъде чиста и светла новата македонска държава.”

С тези патетични думи учителят Панко Брашнаров на 2 август преди 70 години открива Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ). Това е рождението на Народна република Македония (по-късно Социалистическа република Македония) – 41 години след Илинденското въстание срещу османската власт.

През следващите 47 години Македония без особени проблеми води едно скромно съществование като югославска република. Всичко рязко се променя през 1991 година, когато страната обявява незавимимост. Парадоксално е, че от всичките шест бивши югославски републики само Македония продължава да съхранява името на някогашната федерация - в съкращението БЮРМ, макар и не по своя воля. Съкращение, на което особено държи Гърция, за да не предяви Република Македония териториални претенции към северногръцката провинция със същото име.

Вече от две десетилетия с посредничеството на ООН се водят преговори за името на Македония – независимо, че според международното право страната има правото на самоопределение. И независимо от решението на Международния съд в Хага в полза на Македония. Тъкмо заради спора за името Гърция блокира македонските амбиции за членство в НАТО и в ЕС, а по-нататъшната евроатлантическа интеграция на Скопие зависи само от решаването на спора за името.

Дали обаче и самата Македония не носи вина за този спор? Стоян Андов, политик от епохата на Югославия и пръв председател на свободно избрания македонски парламент, обяснява, че става дума за два паралелни процеса: „От една страна всички македонски правителства оповестяват политика за бързо интегриране в ЕС, която трябва да осигури на страната международно признаване и интеграция в международната общност. Вторият процес обаче, който върви особено интензивно от есента на 2007 година, води в обратната посока. Полуофициалната и отчасти дори официалната политика води към възраждане на идеята за Обединена Македония, която е особено опасна за страната и за македонския народ.” Андов припомня, че според учебниците по история – от началното училище до университета – Македония всъщност имала съвсем други етнически и географски граници, доста по-широки от сегашните. „Част от тази политика са и пропагандистките проекти на сегашното правителство” – казва Антов.

Той има предвид включително и мегапроекта „Скопие 2014”, превърнал централния столичен площад в монументална агора. Излети от бронз или изсечени в мрамори, в диалог влизат всички видни личности, които са живели, работили и воювали на територията на антична Македония. Мнозина от тези личности са ключово важни и за съседните страни. „Една нация, създадена изкуствено от Тито, си изгражда идентичност чрез издигане на паметници” – така може да се обобщи критиката срещу „Скопие 2014”. Срещу проекта, в който бяха инвестирани огромни държавни средства, критики има и в самата Македония. Те наблягат обаче главно на факта, че тези пари са вложени по неправилен начин. Вярно, ча паметниците и новите постройки в Скопие привличат вниманието на туристите, но в същото време те си навличат и гнева на бедните и безработните.

Безработицата в Македония днес възлиза на 28%, а 30 на сто от македонците живеят в бедност. Тъкмо високата безработица е най-голямото предизвикателство пред страната, казва Щине Клапер, ръководителка на бюрото на германската фондация „Фридрих Еберт” в Скопие. Тя обръща внимание най-вече на младежката безработица. Вярно, че страната успя да се измъкне без особени сътресения от икономическата и финансовата криза, но вътрешната политическа криза все още продължава. Опозицията обвинява правителството, че е фалшифицирало резултатите от последните парламентарни избори през април – и бойкотира парламента. Напрежението между етническите македонци и албанското малцинство се запазва и с него дори често са злоупотребява поради партийно-политически съображения.

Независимо от тези проблеми, посланикът на ЕС в Македония Айво Орав е оптимист за бъдещето на Македония. Той се надява, че пречките пред членството на Македония скоро ще бъдат разчистени и страната ще влезе в европейското семейство, където ѝ е мястото. Надежда в това отношение даде и германската канцлерка Ангела Меркел, която оповести, че лично ще се намеси в гръцко-македонския спор. Остава само двете държави да излъчат и политици, способни да постигнат исторически компромис.

Седем десетилетия след създаването си, Македония има нужда от силно лидерство. Мечтите от Илинден 1944 все още не са изцяло осъществени. Не всички македонци могат да се похвалят с щастлив живот, а и държавата им е политически нестабилна. Република Македония съществува като независима страна, но все още трябва да се бори за името си, скрепено преди 70 години.